Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник... Първия от двамата се обръща към втория: - абе... - оу... - а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата... - ... на кво? - ми... петарка! - готооо! Отива тоя и пляяяссс: - еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се... Човека само дето не си пробил дупка във вестника: - Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се! - аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай! Сяда си и авера вади петарка... Минало се, не минало - втория пак: - абе... - мм...? - десет, ако идеш да му отвъртиш още един... - нема яд! Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...: - Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?! ...!?! Господине! Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини! - Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай! На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво. Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика: - Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя... - ... ма немаш грижа! Качва се горе - пляяяяяссссс! - Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...