След тридневен дебат депутатите взеха решение по проектите за промени в Закона за Комисията по досиетата, внесени от депутата от ГЕРБ Методи Андреев, Атанас Мерджанов (БСП) и независимият Велизар Енчев. В спора си намесиха Тодор Живков, Никита Хрушчов и дейността на оперативния работник „Радулов". Дебатът разгорещи залата и с поставяне на медицински диагнози и оспорването им.

В крайна сметка приет бе само проектът на Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров, който разширява кръга на проверяваните лица за принадлежност към бившата ДС и разузнавателната служба на армията. Вече ще излиза наяве миналото на кандидатите за районни кметове, техните заместници, главните секретари и директори на дирекции в регулаторните органи като КЕВР, КФН, КРС, КЗК, квесторите в списъка на БНБ и др. За да докаже тезата си колко вредни са били службите в тоталитарна България, Андреев чете от трибуната стенограма от пленум на БКП от 4 декември 1963 г., когато е била обсъждана перспективата за сливане на България със СССР. През февруари следващата година делегация начело с Живков представя идеята на Хрушчов, който обаче отклонява предложението. Все пак съветският ръководител предлага сливането да започне със сливане на службите. Това, според Андреев, е доказателство, че тезите на бивши агенти, че са служили на родината не са верни – работили са за чужди интереси. При това ДС-служителите не ги и бивало много. Този път доказателството бяха пасажи от досието на оперативен работник „Радулов", който получил квалификации, че не проявява отношение към социалистическата собственост и пилее пари, изразява консумативни настроения и пълна липса на задълбоченост в подаваната информация.

„Оперативен работник „Радулов" съм аз", скочи възмутен депутатът от БСП Таско Ерменков. Според него изнесеното е доказателство, че се вадят отделни странички, които не дават пълната картина и изкривяват историята. И обвини опонента си в лицемерие.

Андреев влезе и в спор с друг соцдепутат Иван Иванов, защото постави диагноза „хронично дисоциативно разстройство на личността" на левицата, която лицемерно искала не отмяна, а изваждане на жилото на закона. „Дисоциативното разстройство се отнася за отделна личност, а не за цяла група", каза Иванов и допълни, че слушането на речи на Тодор Живков в НС, което не се е случвало от 20 години, му донесло комфорт.

След приключване на дебата Андреев и Славов декларираха, че ще внесат допълнителни поправки в закона преди второ четене, който да доведе до реална лустрация – проверка за принадлежност към ДС да се прави без съгласие на проверяваното лице още преди назначаването му на определената длъжност, а предварителните резултати да се обявяват публично.