Кралската шведска академия на науките удостои с Нобеловата награда за химия за 2020 г. французойката Еманюел Шарпантие от института "Макс Планк" за изследване на патогените в Берлин, Германия, и американката Дженифър А. Даудна от университета на Калифорния, Бъркли, САЩ, за "разработване на метод за редактиране на генома", съобщи сайтът Nobelprize.org и световните агенции.

Технологията CRISPR-Cas9 дава възможност на учените да редактират практически всеки ген, който желаят, включително и в човешки ембриони.

"Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриха един от най-острите инструменти в генетичните технологии - генетичната ножица CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9)", се посочва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.

Шарпантие открива молекулата tracrRNA, използвана от някои бактерии за защита чрез разделяне на заразна ДНК. След това тя обединява усилия с Даудна за пресъздаване на тази дейност, подобна на отрязване с ножица.

"Тази технология има революционно въздействие върху науките за живота, тя допринася за разработването на нови терапии срещу рака и може да осъществи мечтата за лечение на наследствените заболявания", каза проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия.

"Възможността да срежем ДНК, където искаме, направи революция в природните науки", каза тя, цитирана от Ройтерс.