* Като вицепремиер допусна увеличаване на държавния дълг със 120 млрд. за 6 месеца, сега бие тревога за ръста на икономика

* С нараснал износ, потребление и рекордни данъци няма как БВП да пълзи. Играта му е политическа

Бойко Борисов вече си знае - напусне ли пределите на България, зад гърба му следва канонада от атаки. Последната му визита в Брюксел не направи изключение. Този път обаче атаката бе двойна - координирана отвън и отвътре. Класическа червена преса.

Докато в сърцето на ЕС премиерът се обясняваше, че барселонското кроше, нанесено по честта му от европейските социалисти, е претоплена манджа, верните велможи на Корнелия Нинова го удариха у нас по най-милото - ръстът на икономиката и рекордният брутен вътрешен продукт. И ако премиерските къща и жена зад граница бият по политическото и лично реноме на Борисов, твърденията на аления депутат Румен Гечев за манипулации с цифрите на НСИ могат да създадат непоправими икономически щети по имиджа на държавата.

Подозрението, че умишлено не е бил отчетен статистически внос за 3,4 милиарда (закръглен от Гечев на 4 милиарда), за да се завиши изкуствено икономическият растеж, идва в точния за опозицията момент, когато подклажданите от тях страхове, че отхвърляме валутния борд, вече изгубиха стойност пред хората и влизането ни в чакалнята на еврозоната изглеждаше повече от логично.

Хвърлената от Гечев финансова бомба, че реалният ни ръст е 0,8%, а не 3,5 на сто, ни праща не само на опашката на икономическото развитие в Европа, но и ни връща в безкрайната чакалня на чужди инвеститори и висок кредитен рейтинг. Нещо повече, залепя тежкото обвинение на страната – че лъже страгетическия си партньор ЕС. 

Няма спор, Гечев добре е премислил атака си

И разчита, че покрай вторачването в бандитската приватизация по време на управлението на Иван Костов, всички са забравили как фалира държавата при кабинета на Виденов, в който Гечев му бе заместник. Оставаме настрана добре известните факти, че допусна изнасянето на зърното, хиперинфлацията и закриването на повече от 20 банки и над 200 предприятия. Излишно е да припомняме, че кредитният ни рейтинг тогава беше съизмерим с този на най-бедните африкански държави.
Но персоналната му вина като вицепремиер по икономиката бе именно в изповядването на любимата му кейнсианска теория, че растежът на брутния вътрешен продукт трябва да става с увеличаване на разходите на държавата и то главно по линия на раздаване на кредити на рискови предприятия, които впоследствие минаха през ликвидация.
Така, само за шест месеца, от края на 1995 година до юни 1996 година, Гечев допусна увеличаването на държавния дълг с близо 120 милиарда лева, което впоследствие продъни държавния бюджет и докара българина до просешка тояга.

Но така е в политиката - след повече 25 години, с чисто кредитно досие и нов костюм в парламента, Румен Гечев днес смело жонглира  със статистическите цифри, за да сложи пръст в колелото на успеха на сегашната икономика. Позовайвайки се на експертната си компетентност от десетилетия и цитирайки азбучни истини в учебниците по макроикономика.  
Нека да си припомним заедно.   

По дифолт, измерването на БВП се извършва по два независими метода: метод на крайното използване (разходен подход) и производствен метод. Всеки от тях служи като коректив или простичко казано – като засечка на другия.

Къде е разликата?
При първия подход БВП се определя по формула, при която се събират 5 компонента: потребление (индивидуално и крайни разходи на домакинствата),крайните потребителски разходи на правителството, бруто образуването на основен капитал, изменението на запасите и външнотърговското салдо.

Да запончем с анализа на последния фактор. Аксиоматично, това е разликата между вноса и износа. Години наред страдахме от гърговски дефицит, породен от висока стойност на импорта на суровини и сравнително нисък износ заради загубени източни пазари и прохождащи стъпки в западните. Миналата година обаче донесе силна промяна в тренда - рекорден експорт от 3,3 на сто ръст на годишна база като резултат от работата на стотици предприятия, които затвърдиха позициите си на европейските пазари и успяха с конкурентноспособността си да излязат  на нови. Някои от тях са получили рамо от държавата, други - са пробили самостоятелно. Резултатът е записан в балансите и Гечев има десетки начини да се сдобие с тях, дори да няма капка вяра в националната статистика.

Нещо повече - самите работодатели в края на миналата година отчетоха за първи път увеличен ръст на икономиката, задвижен не само от по-високо потребление, но и от голяма стойност на експорта. При това с добавена стойност, сиреч не само от износ на суровини.

Сигурно това е и причината, червеният икономист да бяга от данните за износа и да търси кусури само в отношението внос- потребление. Затова и непрекъснато повтаря, че щом има 4 млрд. неотчетен внос, което намалява общата стойност на импорта, няма как да има ръст на потреблението.
Грешната му теза се базира на формулировката потребление. За

Гечев това е само лично потребление

или крайните разходи на домакинствата. Като умишлено изключва от анализа си потреблението на държавата. Така, макроикономически, се наричат всички нейни разходи - от инвестициите в магистрали и инфраструктура, до вложенията в здравна и социална система.
Дори да предположим, че има някакъв спад в индивидуалното потребление (което на фона на увеличените заплати и сериозния ръст на сектора услуги е повече от съмнително), то той би се компенсирал в пъти от държавното.

И ако първият метод за изчисляване на БВП, който Гечев със сигурност е преподавал на студентите, вече е демоде в очите му, то нека анализираме втория - производствения.
Той се базира на реализираната добавена стойност. Отново не е необходима теорема, за да се доказва, че колкото по-голяма икономическа активност има в една държава, толкова повече са приходите от данъци - лични и корпоративни. Единственото изключение би могло да настъпи, ако цялата добавена стойност в икономиката потъва в сивия сектор. Но, за жалост, цифрите за съществено намаление на сивия сектор у нас през последните години са не само с гордост обявени от родното правителството, което Гечев критикува, но са и потвърдени от Брюксел. Особено в частта за контрабандата на цигари и алкохол.
По никакъв повод БСП не е оспорила, че за  2018, а и особено за 2019 г., общите приходи от налози са рекордни. Затова и при приемането на бюджета за 2020 г.

никой от опозицията не скочи

срещу заложените от кабинета още по-големи постъпления от данъци. Те са вдигнати от 23 млрд лв. на над 25 млрд.лева, или с над 8 процента.
Е, как има повече данъци, ако няма засилена икономическа активност? И още: Как има повишена стопанска дейност, която да бъде облагана, а няма по-висок брутен вътрешен продукт?
Със сигурност, ако Гечев даде такава задача на първокурсниците от УНСС, ще предизвика по-малко озадачение и повече смях.

Разбираемо, е че цифрите на националната статистика са трън в очите Гечеви. Те ясно показват, че ръстът на БВП у нас през последните три години е над 3%, а за четвъртото тримесечие на 2019 г. той се е увеличил с 3.5%. Затова и по този показател България е сред 5-те страни-отличнички, които са ченове на ЕС.

Ако Гечев има нужда от още макроикономически доказателства, лесно може да погледне числата в баланса на БНБ, институцията, на която очевидно повече вярва, за да установи, че номиналният ръст на приходите от данъци надскача инфлацията. Ако не иска да къса студенската си книжка, ще трябва да признае - БВП расте стабилно, а не пълзи под 1 процент.
Не може да се отрече, че Гечев умело жонглира с данните, защото е наясно, че статистиката тепърва ще променя първоначалните данни за изтеклата година и това ще става поетапно, докато видим окончателните данни едва в края на есента, както всяка година.

Затова и в Евростат тримесечните национални сметки, които са експресните оценки за БВП, са дефинирани като: „...най-ранната картина на икономиката..." и нито един уважаващ себе си икономист не ги взема за окончателни.

Това е и причината вицепремиерът Томислав Дончев да прибегне до най-шантавия облог: "Обзалагам се, че растежът на икономиката ще е близък до сегашните данни. Обзалагам се, включително на някой важен крайник, че експресните данни и окончателните няма да се различават".
В интерес на истината,

средният ешелон чиновници можеха да спестят

крайното изказване на Дончев, ако бяха реагирали адекватно на декларацията на Гечев още в петък. 5-дневното им мълчание даде криле на фантазията на опозицията по-същия начин както прибързаното вкарване на промяната във валутния закон. Отделен въпрос е защо никой от тях не е предвидил, че новата европейска директива за митническите декларации може да създаде комуникационен проблем.

Тепърва ще става ясно и кой или какво е принудило Гечев да гледа под лупа данните за вноса на нефта от Русия. И има ли това връзка с изказванията му от последните дни за загубата на Лукойл, където се преработва. Но ако руската връзка тук звучи все още конспиративно, достатъчно доказателства дават хора от "Позитано" за това, че повишената му активност има чисто партийна причина.  

Източници на "Стандарт" разкриват, че  икономистът е станал важен фактор в червената война за лидерския пост.
Пленумът на БСП, който показа, че 21 души в партията имат номинации за председател, извади на бял свят тъжната за Корнелия Нинова картина, че има конкуренция, каквото не са имали и сините водачи от времето на разпада при Пламен Юруков и Мартин Димитров.

Нещо повече. Над 13 номинации за Кирил Добрев правят зам.-председателя на БСП реална заплаха за Корнелия. Първите обиколки в страната "срещнаха" Нинова и Добрев в двата края на Русе. И по-пълната зала, за съжаление на Корнелия, не бе нейната.
Докато Добрев заложи на политики за бъдещото развитие на БСП, Нинова заложи на стария комунистически принцип - външния враг. И избра хора от миналато, на които да обещае високи постове занапред. Един от тях е Румен Гечев.

Поразяваща уста, както го наричаха преди 25 години. Е, сега доказа за пореден път прякора си.