Българският национален отбор по самбо се завърна от Световното първенство в Казабланка (Мароко) с шест медала, два от които златни. С тези успехи България се нареди на второ място в отборното класиране при бойната разновидност на този спорт след Русия. Сред героите бе обичайният заподозрян - Марко Косев.

Легендата на българското самбо има във визитката си пет световни титли, веднъж е втори, а два пъти - трети. Всъщност кариерата му била планирана по съвсем различен начин. Марко е роден на 5 февруари 1987 г в Севлиево в семейство на спортисти. Баща му, който е бил футболист, е настоявал синът му да поеме щафетата с топката. Но незнайно защо на Марко Цар Футбол не му бил по сърце. Той се опълчил на баща си. Едва 7-годишен малкият Марко започва активни тренировки по джудо и самбо. Прекарвал голяма част от времето си в залата, през останалата част правел бели. Бил доста палав като дете, с което си спечелил строгостта на баща му. Въпреки това бъдещият шампион имал прекрасен успех в училище, бележникът му бил само с петици и шестици. Обичал да играе по цял ден навън като всяко едно момче. Като малък нямал собствен велосипед. Возел се е на рамката на колелетата на приятелите си. Но когато се сдобил с такъв, почти не слизал от него. Постепенно страстта му прераства в любов към моторите. С каквото и да се захване, Марко обича екстремните ситуации и високия адреналин. За него победата във всичко е най-важна. Той винаги се стреми към най-горното стъпало. Със спечелването на златния медал на първенството в Мароко Косев подобри постижението на легендарния руски самбист Фьодор Емеляненко, който има само четири световни титли. Марко признава, че все още не може да осъзнае постижението си. Но шампионът знае, че е постигнал нещо голямо, защото когато ходи в чужбина, хората страшно много му се радвали и възхищавали. Боецът твърди, че се чувства уважаван извън пределите на България и младите самбисти дори започнали да подражават на стила му. Но в България Марко не намира нещо подобно. Той е убеден, че самото общество не го оценява както навън. Единствено тържествените и топли посрещания на летището след титлите напомнят, че все пак е прославил името на страната ни. Марко обича самбото и победите си, които и за напред е убеден, че ще постига. Скромен сам по себе си, но знаещ цената си! Той просто се бие правилно и достойно. След победата в Мароко Косев се чувства супер доволен от себе си, защото триумфално се е завърнал на почетната стъбла след много лични проблеми и премеждия. Именно те миналата година го изваждат извън строя и вместо още тогава да вземе за пети път титлата, Марко става втори. Това още повече го амбицира. Всяка загуба трябва да мотивира спортистите, а не да ги отчайва, твърди шампионът. Марко излиза на ринга с една тъга, но и в името на нещо. Точно преди 9 месеца той загубва трагично кума си. Смъртта на много близък за него човек се отразява безспорно на бойния му дух и донякъде го съсипва. Но от друга страна Косев иска в негова памет да направи нещо, което би го зарадвало. Взима в ръце и се мотивира, за да зарадва духа му. И интересното е, че целта му се сбъдва. Той става за пети път шампион точно в деня, когато се навършват девет месеца от кончината на кума му, който през 2009 г. му помага със средства, за да тренира и да стигне до шампионската титла. Сега Косев е убеден, че той вижда победата му от отвъдното. Тази празнина обаче не е единствената. Минала година шампионът преживява и любовна драма, след като се развежда със съпругата си, известната гимнастичка Катрин Велкова-Косева. Марко твърдо следва правилото, че когато губиш, не знаеш какво печелиш. За Мароко тръгва с нагласата за световен шампион, какъвто и става. Според него човек винаги трябва да мисли позитивно, така привличаш добрата, положителната енергия и нещата се случват. Въпреки проблемите с бюджета на самбото, той е несломим. Само за две седмици лагер спортистите постигнаха успехите и обраха овациите в Казабланка. Косев е убеден, че ако държавата отделя толкова средства, колкото Русия дава на своите самбисти, те ще ги следват. Той мечтае да надмине себе си. Иска да чупи рекорди. В това е начинът за израстване на всяка една личност, смята Косев. Другата му мечта е да предава таланта си на младите спортисти, които да продължат делото му. Марко изключително много вярва в младежите и в децата. Затова в момента Косев създава своя собствена детска школа по самбо, където лично ще обучава бъдещите самбисти. Той е убеден, че тези деца ще са новите спортни чудеса на България, в които трябва да се инвестира. Косев има намерение да създаде турнир по самбо с неговото име. Това е той Марко Косев - скромен, но много амбициозен.

Не иска много от живота, но си знае цената. Стреми се винаги към върха и победата, такава, каквато може само той!