Спорят дали сам си докара белята, или му скроиха шапка

Македонският президент успя с една амнистия да хвърли страната в хаос

Президентът на Македония Георге Иванов успя с една амнистия да изкара по улиците хиляди свои гневни сънародници. Все пак пожалените от държавния глава са само 56 души, но пък съвсем не са случайни. Това са политици, бизнесмени и магистрати, разследвани за злоупотреба с власт и корупция. Така само с един ход Иванов превърна страната си в арена на бурни протести, а от Брюксел реагираха с гневна нота.

От опозицията пък заваляха призиви за оставката на Иванов. Гневът изби в насилие и разярени граждани изпотрошиха приемната на президентството. Миналата седмица 7 души, сред които и 5 полицаи, бяха ранени, а други 13 бяха арестувани по време на демонстрациите в Скопие.

От своя страна Иванов обясни решението си като опит за успокояване на политическата криза преди предсрочните избори на 5 юни, като заяви, че иска "да защити националните интереси" и да гарантира, че гласуването ще бъде проведено

в атмосфера без натиск и изнудване

Той призова за национално помирение, като добави, че скандалът с подслушванията, който доведе до тежка криза, е предизвикал политическо напрежение. "Опасявам се, че Република Македония може да започне да прилича на онази географска Македония от 20-те години на миналия век, когато антагонизмът между македонците стигна такива размери, че се превърна в изтребване помежду им чрез физически ликвидирания. Да си припомним, че и тогава те бяха подтикнати от външни фактори", заяви миналия вторник Иванов. Той добави, че това, което се случва, не е в интерес на никого в

Македония и заяви, че според него

това не е "тяхна игра, а чужда".

Вероятно спорното решение за амнистирането на тези 56 души ще остане в историята като най-забележителния ход в управлението на Георге Иванов, който иначе по конституция няма особено големи правомощия. От избирането му на поста през април 2009 г. той е смятан за протеже на експремиера и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, а неотдавна немското издание "Франкфуртер алгемайне цайтунг" дори го определи като

"сервилен президент без идеи и амбиции"

И наистина факт е, че доскоро Иванов много рядко влизаше в международните новини. През последните няколко месеца това се промени, но намесата му бе доста ограничена и само във връзка с миграционния наплив и затварянето на границата с Гърция. Той се изказваше предимно в евроскептични издания, тъй като критикуваше основно неспособността на ЕС да намери общо решение на кризата. Иначе президентът, който от април 2014 г. кара втори 5-годишен мандат, се подвизаваше на местен терен, като откриваше мостове, пътища и различни фестивали и рядко заемаше категорични позиции в политиката. А от такива имаше необходимост и все още има с оглед на политическата криза, тресяща страната от две години.

Що се отнася до личния живот на Иванов и неговите постижения в професионален план, подобно на маниера, с който стои начело на Македония, той няма с какво особено да блесне, но сякаш не се и опитва. Роден е на 2 май 1960 г. във Валандово, където завършва средното си образование. През 1982 г. получава диплома по право в Скопския университет "Кирил и Методий", като магистърската си степен взима през 1994 г. с тема "Гражданското общество - стара тема с нови противоречия". През 1998 г. става доктор на политическите науки с дисертация "Демокрацията в разделените общества". През 1988 г. започва 7-годишната му кариера в македонската радио-телевизия, където се издига до редактор на Трета програма. След което през 1995 г. преподава в Скопския университет до избирането му за президент през 2009 г. Със съпругата му Мая, която е юристка, имат син. За себе си Георге Иванов казва, че

като всеки македонец започва с ракия и завършва с вино

Привидно спокойният му личен живот обаче в момента е в пълна противоположност на това, което се случва в политическата кариера на македонският президент, от който доскоро се очакваше да завърши необезпокоявано и дори може да се каже незабележимо и втория си мандат. С неочакваното си и спорно решение той не само предизвика бунта на македонците, но и успя сякаш да обърне срещу себе си дори хората, които го издигнаха до поста на държавен глава. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и експремиер Никола Груевски побърза да заяви, че партията не се съмнява в добрите намерения на президента, но иска да се разграничи от него, защото той е срещу техните позиции и помага на СДСМ.

От своя страна лидерът на опозицията Зоран Заев коментира, че това решение на Георге Иванов е голям срам за Македония. "Аз съм един от хората в списъка (на амнистираните) от това срамно и незаконно решение. Отхвърлям амнистията, нито съм я искал, нито я приемам. Мандатът на парламента не е изтекъл, призовавам за свикването му, за да бъде обсъден и импийчмънт на Георге Иванов", добави Заев.

По всичко изглежда, че Иванов разчиташе, че амнистията ще пресече гордиевия възел на серия от процеси, които със сигурност щяха да повишат политическото напрежение, а и да навредят на международния имидж на страната. Но е факт, че от тях най-големи щети щеше да понесе ВМРО-ДПМНЕ и Груевски, които го направиха президент. Независимо от истинските си мотиви, в крайна сметка единственото, което успя да постигне Георге Иванов е да изпадне в ситуация, в която се превърна в мишена на народното недоволство и нови по-многобройни протести, както и на натиск от ЕС и САЩ, които изразиха надежда, че ще преразгледа изключително спорното си и притеснително решение.