В момента чета Емили Бронте, разкри Милица Мирчева

Бърза, издръжлива и чаровна. Така може да бъде определена 20-годишната ни млада надежда в леката атлетика Милица Мирчева. Родената в Добрич красавица няма спирка, след като си постави цел. Тя е сребърна медалистка от европейското по крос кънтри. Има и национален рекорд на 5000 м на открито при девойките старша възраст. Миналата неделя Милица шокира, като спечели маратона в София (42 километра). При това пробяга разстоянието под 3 часа. Определено Милица е една от фаворитките в кампанията "Спортните чудеса" на "Стандарт". Тя намери време да отговори на въпросите на "Стандарт".

- Кога се запалихте по леката атлетика и кога разбрахте, че именно това е страстта ви?

- Може би преди около 6 години. Като по-малка имахме нещо като състезания между училищата. На едното станах четвърта, после втора. Лека-полека се запалих много. Започнах все повече и повече да тренирам.

- Тъй като сте специалистка по дългите разстояния, каква е тайната на издръжливостта?

- Упоритостта. Всеки един спортист трябва да е крайно мотивиран, за да успее. Това качество е едно от най-важните.

- Каквото е нещото, което и мотивира?

- Когато започнах да тренирам, някой не вярваше, че ще успея. Много

често ме насочваха към други неща

Но аз бях упорита. В началото резултатите ми не бяха добри. Не съм първороден талант. В течение на времето ставах все по-добра.

- Вие сте само на 20 години, но вече имате доста медали и отличия, къде ги пазите?

- В началото медалите си ги закачах на полилея вкъщи. Сега по-често ги давам на по-малките от мен, за ги мотивирам. Повече пазя купите си. Нося ги с мен по лагери, а после ги пращам на родителите ми в Добрич, откъдето съм.

- Колко важна е подкрепата на родителите и близките ви?

- Много. Но да си призная с тях почти не си говорим за спорт. Когато се наложи, родителите ми помагат с действия.

- Кой е най-незабравимият миг в кариерата ви до момента?

- Относително е. Всяко състезание си има своите моменти. Националният рекорд, среброто от европейското по крос кънтри. Но все пак - второто място в Самоков.

- А най-трудният?

- В бягането на дълги разстояния всеки миг е труден. Не само в състезания, но и в тренировки. Хората често гледат крайния резултат. Не отчитат, че си станал в 7 сутринта, за да бягаш 20 километра например. Трудно е и когато си на лагер - да кажем в Кения, и си далеч от родителите и близките.

- Разкажете за маратона в София? Как изобщо се бягат 42 километра за по-малко от 3 часа?

- Честно да си призная, до последно не знаех, че ще участвам. Научих една седмица преди това и нямах време за добра подготовка. С треньора ми решихме да го ползваме като тренировка. Състезанието обаче се оказа голямо предизвикателство. Беше ми интересно и за в бъдеще се надявам да участвам и по-често в маратони. Разбира се, трябва още да порасна (смее се).

- Какви са вашите мечти?

- Аз гледам да имам по-близки цели. Сега ми предстои Балканско в Подгорица. Готвя се усилено за него. После и Европейско по крос кънтри. Разбира се, като всеки спортист

мечтая за олимпийско злато

- Студент ли сте? И как съчетавате уроците с тренировките?

- Да, в Ботевград, уча в Международния бизнес университет - маркетинг. С такъв профил завърших средното в Добрич. Доста залягах над уроците тогава и сега не ми се налага толкова да чета.

- Какъв е любимият ви стил музика? Надъхвате ли се с нещо преди състезания?

- Аз обичам всичко. Да, слушам музика преди бягания, но зависи от разстоянието. Ако е за по-дълги - слушам рап или нещо по-успокояващо.

- Имате ли някакви ритуали?

- Не бих ги нарекла така. По-скоро гледам да съм абсолютно стриктна в действията си на и извън тренировки.

- А извън тежките занимания какво обичате да правите най-много?

- Да спя (смее се). Наистина след като съм тичала дълго разстояние, организмът има нужда от почивка, гледам да му дам тази възможност. Разбира се, повечето неща, които правя като ядене, например, са под час. Иначе обожавам да чета и готвя.

- Коя е любимата ви книга и какво четете сега?

- Аз съм малко любопитна. Искам от всичко да опитам, така че дори не мога да кажа - любим стил. В момента чета "Брулени хълмове" на Емили Бронте.

- А готвите ли?

- Преди често правех сладкиши. Но напоследък съм се специализирала по супите.

- Смятате ли, че кампания на "Стандарт" - "Спортните чудеса", може да постигне целта, а именно - да запали младите ни таланти по спорта?

- Мисля, че в България много рядко се обръща внимание на младите и талантливите спортисти. Дори бих казала, че масата хора не знаят кои са повечето ни надежди. За мен е важно те да бъдат представени по някакъв начин.

"Спортните чудеса" е един добър старт

но със сигурност ще трябва това нещо да продължи. Смятам, че може да се отделя време за надеждите ни и в телевизията. Например те да получават по 10-12 секунди между предаванията, в които да се представят. Така хората ще ги познават и ще ги проверят, пък може и да се запалят по това, което те правят. България има страхотни таланти. Виждате сега и волейболистите ни какво правят.