10 януари - краят на романтиката
- Виц за Жан и хляба предрече зимата на народното недоволство
- Днес хората едва ли ще хвърлят павета по парламента, но ще са все по-непреклонни срещу несправедливостта
В началото бе виц:
Мъж влиза в хлебарницата.
- Колко струва хлябът?
- 20 лева - 10 за хляба, 10 за Жан Виденов!-отвръща продавачката.
Възмутен, мъжът напуска и отива в следващия магазин:
- Колко струва хлябът?
- 20 лева - 10 за хляба, 10 за Жан Виденов!
Още по-възмутен, мъжът започва обиколка по хлебарниците, но навсякъде отговорът е един и същи: "20 лева - 10 за хляба, 10 за Жан Виденов"
Напълно отчаян и примирен, в края на деня мъжът приема, че все пак трябва да яде, влиза в поредния магазин, оставя 20 лева на тезгяха и уморено казва: "Един хляб, моля". Продавачката му връща 10 лева.
- Боже, Господи, не мога да повярвам, че не вземате пари за Жан Виденов.
- Не, хлябът свърши!
Този виц обиколи парламента на 25 януари 1996 г. - деня, в който кабинетът на Жан Виденов чукна една година. Едва ли обаче депутатите от синята опозиция, които поздравяваха с него колегите си управляващи от БСП, си даваха сметка, че изричат най-страшната прогноза в новата история на България. Никой от тях не подозираше, че умишлено или от чисто невежество земеделските спецове Васил Чичибаба, Светослав Шиваров и Златимир Орсов така ще оплескат зърнения баланс, че само 12 месеца по-късно хлябът ще изчезне и ще се купува на опашки с купони.
През онзи януари брашното тип 500 на едро от производител струваше 13.55 лв./кг с ДДС. През декември 1996 удари 100 лв./кг. Хлябът, произвеждан от същото брашно, струваше 19.45 лв./кг през януари 1996 г., за да стигне кошмарните 115 лв./кг през декември същата година. Такова увеличение за 12 месеца не е имало и през военните години на България.
Но това не бе всичко. 19 банки фалираха като домино, левът се обезценяваше, заплатите се стопиха до 5 долара, България влезе в спиралата на хиперинфлацията. И се вдигна - на барикадите.
На 21 декември 1996 г. Виденов хвърли кърпата и като премиер, и като лидер на БСП. 42-рият извънреден конгрес на БСП излезе призори от НДК с лидер Георги Първанов. Седмица по-късно парламентът гласува оставката на кабинета "Виденов". БСП поиска да направи нов кабинет и на 8 януари 1997 г. номинира за премиер МВР-шефа в оставка Николай Добрев. Опозицията поиска предсрочни избори.
Така се стигна до 10 януари 1997 г., когато президентът д-р Желю Желев отказа да даде мандат за нов кабинет на БСП. Заяви, че неговият му изтича на 22 януари и остави горещия картоф на новоизбрания държавен глава - Петър Стоянов.
Жива верига опаса от сутринта Народното събрание. За да подкрепи синята опозиция, която искаше парламентът да гласува Декларация за национално спасение и предсрочни избори. Загражденията бяха на една ръка разстояние от прозорците на депутатите. И съвсем пред вратата на служебния им вход. Тогавашният шеф на парламента акад. Благовест Сендов още няма отговор на въпроса защо полицията не е осигурила по-голям периметър. Протестиращи скачаха по таваните на депутатски лимузини. Привечер народът щурмува сградата.
Вътре квестори и НСО изкъртваха шкафовете с пощенски кутии, за да барикадират входа и да не допуснат никой да влезе. Някой лисна бензин и входът пламна. Защитниците отвътре започнаха да потушават пламъците с противопожарните маркучи, но акцията бързо прерасна в опит за разпръскване на демонстрантите с водна струя от втория етаж. В сградата вече бяха дошли новоизбраният, но не встъпил в длъжност президент Петър Стоянов, както и кметът на София Стефан Софиянски. Той лично спря поливането на демонстранти. За да бъдат отблъснати обаче, някой пусна сълзотворен газ. Народното събрание вече бе пълно с Вътрешни войски - момчета на по 20 години, в чиито очи се четеше ужаса да не получат заповед да атакуват протестиращите. Навън се стига до кървави сблъсъци. Сред пострадалите бе и депутатът от СДС Филип Димитров. 
Той бе приет в "Пирогов" с разбита глава.
Вечерта депутатите от СДС излизаха през прозорците на стаята си, за да говорят с протестиращи и се връщаха. Васил Михайлов - Нубиеца, оживено издирваше тайните подземия на парламента, по които червените можело да се измъкнат от Народното събрание. Депутатите от БСП, начело с Красимир Премянов, Клара Маринова и Добромир Задгорски, полудели от страх, се бяха затворили в пленарната зала. И пееха: "Къде си вярна ти любов народна..."
В коридорите, в кабинета на Сендов, и по малките стаички течаха политическите преговори. От страна на сините начело бе Иван Костов, от страна на червените - номинираният за премиер Николай Добрев. Прясно избраният лидер на социалистите Георги Първанов липсваше. И до днес на "Позитано" 20 под сурдинка се говори, че месец по-късно до последно увещавал Добрев, да не връща на Петър Стоянов мандата за съставяне на второ социалистическо правителство. Някои дори твърдят, че се опитал да го заключи в червената централа. Но Добрев бил непреклонен. На 4 февруари 1997 г. върна мандата и спаси страната от национална катастрофа.
С дъжд от камъни и стрелба на пъпа на София приключи историческия 10 януари. Около два часа след полунощ полицията изведе изплашените до смърт червени депутати към автобуси, паркирани пред Народната библиотека. Протестиращите ги засипаха с камъни. Около 2,20 часа униформените атакуваха. За минути разпръскаха хората, като този път млатеха безмилостно.
22 години след щурма България все още търси отговори - организиран погром или български майдан бяха протестите. Научиха ли се гражданите да отстояват правата си, а властта - да слуша народа си. Кой накара миньорите да хвърлят павета по парламента, а гневния народ да нахлуе в сградата? Кой нареди пускането на сълзотворния газ в НС? Кой разреши стрелбата по протестиращите...
Днес главните действащи лица от онези дни странно мълчат - и сините герои на революцията, и победените червени. Никой не иска да говори за онова време. Може би за 22 години всички се изприказваха. Може би много спомени бяха разкрасени...
Но поуките остават. Най-вече за политиците. Онова време показа как само за 4 години власт един всенароден любимец може да се превърне във враг на народа си - да му се обиди, а след това и да започне да работи срещу него. През януари 1997 г. Иван Костов бе най-прегръщания и целуван от лели по площадите мъж. Не свали тъмносинята лента от челото си и кожено манто, докато не стана премиер. До него неотлъчно бяха Евгений Бакърджиев, който заедно с народа пушеше "Мелник" и Богомил Бонев, който спасяваше гърба на Костов и в нощта на 10 януари, когато БСП го обвини, че предизвиква гражданска война.
Етикети: българия сградата бакърджиев content премиер народното депутатите uploads парламента виденов
0 Коментара