45-годишният мюсюлманин е син на шофьор на автобус и върл фен на "Ливърпул"

В момент, в който Европа е блокирана под натиска на нестихващия бежански поток, а все повече политици се отдадоха на крайно говорене по отношение на прииждащите мигранти, Лондон направи "немислимото". На фона на приказките за неуспешни политики по отношение на бежанците, сгромолясващи се с трясък опити за интеграция и дори заплаха за живота на "кореняците европейци", една европейска столица избра за свой кмет мюсюлманин. Лондон се противопостави по свой начин на все по-силните крайнодесни на стария континент и чрез своя избор показа, че, всъщност, успешната интеграция на хора от различни континенти, с различни културни особености и религиозна принадлежност не е утопия, а напълно реалистична и постижима цел, която от години се случва пред очите ни.

През последната седмица 45-годишният Садик Хан бе един от най-коментираните политици в света и започна да руши с гръм и трясък дълго строените стени между Европа и отношението й към мюсюлманите в последните години. За толкова кратко време Хан вече започна да пише история. А неговата собствена е не по-малко интересна. Всеки, който коментира изненадата, поднесена от лондончани, започва с това, че той е мюсюлманин. Но самият Хан се определя като лондончанин, британец, изповядващ исляма. Той подчертава, че е от азиатски произход и от пакистанско потомство. Най-вече се назовава баща, съпруг и дълго изстрадал фен на футболния клуб "Ливърпул".

Новият кмет на Лондон е роден през 1970 г. в семейство на пакистански изселници. Баща му 25 г. работи като шофьор на автобус и според думите на сина му е изкарвал добри пари и по-голямата част от прехраната на многолюдното им семейство била благодарение на него. Садик

Хан е петото от общо 8 деца

- седем момчета и едно момиче. Детството им преминава в скромно жилище в югозападен Лондон. Заедно с братята си Садик ходи в местното училище, известно като развъдник на хулигани. Именно там в него се заражда интересът към политиката и той става член на Лейбъристката партия още на 15 г.

Семейството му го възпитава в уважение и почит към исляма, което допринася днес той да се определя като вярващ мюсюлманин и да признава огромната значимост на неговата вяра в собствения му свят. Дори в своята първа реч в британския парламент говори как баща му го учил на завета на пророка Мохамед. Първоначално в училище Хан решава, че иска да стане зъболекар, но впоследствие интересът му към политиката го променя и той се ориентира към правото. Садик неведнъж разказва пред медиите, че като деца той и братята му често ставали обект на подигравки, грубо отношение и расистки изказвания по време на футболни мачове, на които ходили, заради това, че са мюсюлмани. Поради тази причина споделя, че тогава за него било по-безопасно да гледа футбол вкъщи, въпреки огромната му любов към спорта.

Новоизбраният кмет на световната финансова столица завършва Университета на Северен Лондон и още през 1994 г. започва стаж в юридическата фирма Christian Fisher, където се специализира в областта на правата на човека. Същата година взима и още едно важно решение в живота си - жени се за Садия Ахмед.

Съпругата му също е юрист

и дъщеря на шофьор на автобус. Днес Садик и Садия имат две дъщери - Аниса и Аммара.
Само 3 години след като Хан започва стажа си в кантората, вече е партньор и едновременно с това е избран в местния съвет на окръг Тутинг. През 2005 г. се кандидатира за депутат именно от този окръг и побеждава, като става един от петимата представители на етнически малцинства, избрани същата година. Два месеца по-късно прави няколко ярки изказвания по повод събитията от 7 юли, когато Лондон става жертва на терористичен акт в градското метро, при който загиват десетки. На следващата година депутатът Хан активно защитава гражданските свободи и се обявява срещу плана на тогавашния премиер Тони Блеър да разреши задържането под стража в продължение на 90 дни на заподозрени в тероризъм, без да им бъде повдигнато обвинение. След оставката на Блеър Хан остава един от активните участници в центристкия фланг на неговата партия заедно с Гордън Браун.

Пътят му обаче не винаги е бил лесен. През 2008 г. в. "Сънди Таймс" публикува скандална информация, че в редакцията има записан разговор между Хан и осъдения за тероризъм Бабар Ахмад. Лично министърът на правосъдието по това време Джак Строу разпоредил слагането на "бръмбари" в килията на затворника в Милтън Кийнс. Това обаче било нерегламентирано подслушване според "Доктрината на Уилсън", в която се казва, че използването на специални разузнавателни средства се забранява спрямо членове на камарата на Лордовете или камарата на Представителите. По-късно използването на "бръмбари" спрямо депутати е окончателно забранено.
През 2009 г. Садик

става министър на транспорта

в правителството на Лейбъристите и първият член на кабинет от мюсюлманско вероизповедание. По това време в британския парламент има общо четирима депутати мюсюлмани. Хан е и първият мюсюлманин, включен в т.нар. Privy Council, който съветва и британското кралско семейство.

Така юристът стига до битката за кметския пост, а основният му противник е милионерският син Зак Голдсмит. Кампанията на Хан минава доста напрегнато, особено когато опонентът, с подкрепата на премиера Дейвид Камерън обвиняват кандидата на Лейбъристите във връзка с терористи и дори го нападат, че ги е защитавал в съда. "Разочарован съм, че консерваторите и Зак Голдсмит решиха да водят негативна и разделяща кампания, в която беше видимо нарастващото им отчаяние", заяви Хан пред Франс Прес по време на последното събитие в предизборната борба - посещение на открит пазар в мултиетнически район на Лондон. Независимо от нападките срещу него Хан печели 1 310 143 гласа срещу 994 614 за Голдсмит, което го направи и британският политик с най-голяма изборна победа в историята.

Хан е изправен пред тежки задачи, а самият той даде и заявка за много амбициозен план за развитието на Лондон. Първата, и най-важна задача, е поне 50% от апартаментите в столицата да станат достъпни за широката публика. Сред предизборните му обещания бе и увеличаване броя на новопостроени къщи до 80 000 годишно. Доста амбициозен план, като се имат предвид цифрите при предишните двама кметове - съответно 19 000 при Кен Ливингстън и около 18 000 при Борис Джонсън. Друга важна тема е сигурността, особено след терористичните атаки в Париж и Брюксел. Не на последно място е и спазването на обещанието

да не се повишават таксите за градския транспорт

Но най-важното, което Хан трябва да направи по време на мандата си, е да покаже, че е способен да се обгради от правилните хора и да се разграничи от екстремистите, с които мнозина се опитват да го свържат. Защото в момента, изглежда той завинаги ще бъде наричан кметът-мюсюлманин, а не просто със собственото му име (така както щеше да се случи, ако например беше християнин). Ако обаче успее да се приспособи към ситуацията, Хан може да използва това като огромно предимство и да се превърне в символ на успешната интеграция на мюсюлманите в сърцето на Европа.