Европейският съюз не е даденост и трябва да се борим за него. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на официалното откриване на поредицата от дебати за бъдещето на европейския проект във Френския институт в България, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. "Европа се сблъска с последователни тежки кризи – финансова и икономическа, довела до огромна безработица, кризата с мигрантите и бежанците, заплашваща да взриви Шенгенското пространство, терористичните атаки, а след това и Брекзит", посочи вицепрезидентът.

Според Илияна Йотова проблемите, които блокират често най-добрите политики са преустановените отношения между европейските институции и гражданите, резервираността на държавите членки, липсата на солидарност и дефицита на лидерство. „Европейското съзнание все още доминира, но изострянето на радикалните настроения, които превземат хората и популизмът създават усещането за една Европа, която проповядва само строги ограничения, но задушава най-засегнатите и лишените", каза вицепрезидентът.

„Въпросът днес е приемаме ли западането на една от най-стойностните идеи на 20 век, или имаме силата да я преосновем и да и дадем бъдеще", подчерта Илияна Йотова. По нейни думи трябва да има диалог с гражданите и да им бъде върнато самочувствието, че те са тези, които правят Европа. „Трябва да разсеем страховете им и да ги убедим, че Европа има бъдеще не затънала в собствените си противоречия, а като силен съюз, който може да защитава своите граждани", допълни вицепрезидентът.

"Очевидно е, че Лисабонският договор вече не е достатъчен и темите за общите граници, за повече сигурност и за отбранителните съюзи, чакат нашите решения", отбеляза Илияна Йотова. По отношение на Бялата книга за бъдещето на Европа, която ще бъде обсъдена на Срещата на върха в Рим и включваща пет предложения за нови решения, вицепрезидентът подчерта ролята на държавите членки да направят документа жив, с предложения и идеи.

В дискусията участваха Доминик Волтон, ръководител на научни изследвания към френския Национален център за научни изследвания в областта на комуникацията, специалист по медиите, публичното пространство и политическата комуникация. От българска страна дискутантите бяха проф. Георги Димитров от Софийския университет и Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии.