Ереван и Баку искат мир, но се стягат за война

Ислямисти, украински наемници, доброволци и ветерани се бият в новоизбухналата война в азербайджанския анклав Нагорни Карабах, който от десетилетия е гореща точка в отношенията с Армения. Това твърдят медиите от двете страни на фронтовата линия, очерняйки взаимно опонента си в битката, докато светът призоваваше за прекратяване на огъня.

Войната за анклава бе подпалена в петък вечер, а боевете продължиха през целия ден в събота. До днес така и не бе изяснено откъде е тръгнал огънят, а двете страни се обвиняваха взаимно за агресията. Сблъсъците в събота взеха най-малко 31 жертви, между които 30 войници и едно 12-годишно дете. 18 арменски и 12 азербайджански войници са сред жертвите, потвърдиха официално двете враждуващи страни. В медиите обаче се появиха далеч по-амбициозни съобщения. По данни на азербайджанското министерство на отбраната в боевете са унищожени 6 танка, 15 артилерийски установки и инженерни укрепления на въоръжените сили на Армения; убити или ранени са повече от 100 арменски военнослужещи. Арменски медии обаче твърдят, че са загинали над 200 азерски войници.

Медийната война се води с пълна сила от двете страни на границата, като журналистите в двете страни рисуват с най-черни краски противника си. В репортажи на арменски медии са показани убити араби в азерски униформи. За тях се твърди, че са членове на "Ислямска държава". Репортери обещават да покажат и труповете на украински наемници - бандеровци. Руските медии съобщиха и че в Армения и Нагорни Карабах се организират отряди от доброволци и дори ветерани, които да се бият с врага.

Официалните власти в двете страни реагираха на конфликта с призиви на мир, но изгледите за постигането му не бяха добри. Азербайджан е за мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах, заяви президентът Илхам Алиев на заседание на Съвета за сигурност на страната. "Стараем се въпросът да бъде уреден по мирен път. Ние не искаме война, не искаме да се пролива кръв, да гинат млади хора. Не искаме азербайджански и арменски семейства да скърбят. Но настояваме на своето право", цитира ТАСС думите на Алиев. Той заяви още, че няма намерение да участва в преговорен процес, чийто край не се вижда, и настоя арменците да се изтеглят от страната му или да заживеят в нея като мирни граждани.

Мирният тон на Баку започна по-рано днес, след като от министерството на отбраната заявиха, че страната едностранно прекратява всякакви военни операции по фронтовата линия. Но ако арменската страна продължи провокационната си дейност, отговорът на Азербайджан ще бъде суров и отново ще бъдат предприети настъпателни действия, посочил говорител на ведомството.

Според арменските власти обаче изявлението не отговаря на действителността и огънят не е спирал. "Ожесточени боеве се водят в югоизточния и североизточния сектор на фронтовата линия", заяви пред Би Би Си говорител на военните в Нагорни Карабах. Според друг военен представител азерските сили използват ракети "Град" и тежка артилерия, за да обстрелват град Мартакерт. Арменски медии съобщават и за двама ранени карабахски войници.

Ердоган подкрепи Алиев, винят го в агресия

Турският президент Реджеп Ердоган е изразил подкрепата и солидарността на страната си с Азербайджан по повод ескалацията на конфликта в Нагорни Карабах. Това е станало по време на телефонен разговор с колегата му Илхам Алиев, в който Ердоган заявил, че "турският народ винаги е рамо до рамо с азербайджанския".
Според руската агенция "Интерфакс" разговорът се е състоял по инициатива на турската страна. Министерството на външните работи на Турция осъди Армения за артилерийския обстрел на азербайджанска територия и я обвини в агресивно поведение.

Властите в Нагорни Карабах обаче спекулират, че Турция може да е свързана с изострянето на ситуацията в Нагорни Карабах. "Ние винаги сме заявявали, че подобно поведение на Азербайджан не може да е само негова инициатива", заяви Давид Бабаян, говорител на лидера на непризнатата република.

Светът призова за край на огъня

САЩ призовават да се избягва ескалацията на бойните действия в Нагорни Карабах, заяви държавният секретар Джон Кери. Страните трябва "незабавно да преминат към преговори с подкрепата на съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа" (Русия, Франция и САЩ), посочва още Кери.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун също призовава за незабавно прекратяване на огъня и е сериозно обезпокоен от "мащабните нарушения на спирането на огъня", употребата на тежко въоръжение и "големия брой жертви, в това число сред гражданското население".

Тревоги от бойните действия изрази и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Още в събота за край на насилието призова и руският президент Владимир Путин.

Конфликтът без решение от 22 години

Напрежението в Нагорни Карабах е от над 100 години, а военният конфликт, избухнал с разпадането на СССР, още е нерешен, припомня Би Би Си. Районът, за който спорят Армения и Азербайджан, е практически изолиран, а местните жители ежедневно живеят в риск от избухването на мини и снаряди от войната.

Корените на конфликта датират над век назад и са свързани с конкуренцията между арменците християни и тюркските и персийските интереси в района. До края на 80-те анклавът е автономна област в състава на Азербайджанската ССР, но с разпада на съюза идва и край на крехкия мир там. Повратната точка е решението на местния парламент да се присъедини към Армения през 1988 г. Избухва кървава война между армията на Азербайджан и арменските сепаратисти. Жертвите са между 20 000 и 30 000 души. През 1991 г. Нагорни Карабах обявява независимост и допълнително подклажда кървавия конфликт. В резултат на войната азерското население на Нагорни Карабах и Армения се връща в родината си, докато арменците напускат останалите райони на Азербайджан.

Краят на кръвопролитията е сложен през 1994 година, но въпросът е далеч от решен. Договорено е крехко примирие, но няма съгласие за статута на територията. Напрежението остава и се проявява в спорадично избухване на насилие през границата. Значителен напредък по разрешаването на конфликта е постигнат през 2009 г. след поредица срещи между лидерите на Армения и Азербайджан, но преговорите завършват с провал. Оттогава нарушенията на мира зачестяват.

Заради неясния си статут анклавът е в изолация, посочва Би Би Си. Територията има собствен флаг, международно летище, полиция и въоръжени сили. На практика обаче съществуването на областта зависи изцяло от Армения. Арменски войници пазят границите й, жителите й имат арменски паспорти, а международното летище е празно, защото Азербайджан заплашва да свали всеки самолет, излетял от него.