Двама българи заеха почетни места сред групата ветерани от цял свят на вчерашния Парад на победата в Москва на 9 май, съобщи в. "Марица".

96-годишният пловдивчанин Борис Гърнев и по-младият с 4 години доц. д-р Иван Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните в България, са сред доайените на групата герои от Втората световна. Преди дни те бяха специални гости и на Парада на храбростта в София на 6 май, където бяха поздравени лично от президента Румен Радев.

--------

"Да присъствам на Парада на победата в Москва е моя сбъдната мечта отпреди 73 години. През 1945 г. бях на два парада - в Белград и в София. На московския на 24 юни обаче беше поканен само един българин - славният командир на Първа българска армия и герой от войните ген. Владимир Стойчев", разказва бай Борис, който е подполковникът от запаса. Той е зам.-председател на Областния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив. Носител е на орден „За храброст". Служил е в Осма батарея на 11-и дивизионен артилерийски полк на 11-а македонска дивизия. Потомък на седем участници в Балканската и Междусъюзническата война. Има 4 деца, 8 внуци, 14 правнуци и 3 праправнуци.

"Заминах на фронта на 22, бях орач и тръгнах направо от нивата. Най-трудният фронтови период беше зимата на 1945 г. Минали са 73 години, но помня всеки детайл от големия бой, славната Дравска епопея от март 1945 г.", разказва бой Борис. В ушите му още ехтят победните залпове от 9 май 1945 г.

Преди да стигне до победата обаче боецът минал през тежки сражения, в които се разминал по чудо със смъртта. На 12 март в разгара на най-тежката битка с немците за Драва артилеристът Гърнев губи най-добрия си приятел - Андрей Цуцуманов, командир на автоматично пехотно отделение в състава на 16 дивизия. Бил храбрец,

повел отделението си в атака срещу германците и пръв загинал

9 май 1945 г. заварил артилерийския полк, в който служил Борис Гърнев, пред Грац в Австрия.

Разбрали, че войната свършва още на 2 май, когато тържествено било оповестено падането на Берлин. Екнала тържествена канонада. На 8 май към небето полетели салюти за пълната капитулация на Германия.

Нямали време за радост - българите трябвало да влязат в бой. Нацистите капитулирали, но още се сражавали най-верните им съюзници - беловласовците от руската армия и усташите от хърватската. Били по-жестоки от немците, защото знаели, че прошка за тяхната подкрепа за Хитлер няма да има. Целия ден на 9 май българските части се сражавали, в този последен бой дали и жертви.

На 10 май оръжията замлъкнали. Командващият армията ген. Владимир Стойчев разпоредил дивизиите да се подготвят за връщане от Австрия в родината. Само 16-а дивизия останала да пази позициите край Грац. А носителите на ордени за храброст, около 2000 души, сформирали параден полк под личното командване на генерала. "Беше голяма чест да си в този полк.

Часове набивахме крак по австрийските ливади, за да стъпваме като един", спомня си ветеранът Гърнев.
Българският полк храбреци предизвикал фурор на парада в Белград на 14 юни 1945 г. Сърбите посрещнали фронтоваците като спасители - със сълзи и цветя. На другия ден само българският полк орденоносци бил удостоен с честта да посрещне сръбския вожд и герой от съпротивата Йосип Броз Тито, който лично наградил с ордени най-храбрите ни войници. Тогава

българската армия беше сила, внушаваше респект, а сръбската - слаба ракийка

обяснява ветеранът.

На 18 юни 1945 г. българските полкове стъпили тържествено в София. Целият град се изсипал по улиците. „Народе мой, връщам ти синовете на България - и живите, и онези, които останаха по бойните полета!"- тези думи на ген. Стойчев разплакаха всички, връща лентата 73 години назад пловдивският военен ветеран. Вървяхме по килим от цветя. Край Халите народът скъса кордона, спусна се да ни прегръща и обсипва с божури и лалета, просълзява се бай Борис.

Предстояло му най-тежкото изпитание в живота - да съобщи на съпругата на най-добрия си приятел Елена, че любимият й Андрей няма да се върне.

"Елена беше първа приятелка на жена ми Илина - двете семейства заедно се венчахме, заедно се раждаха децата ни. Видях Елена и онемях. Тя разбра без думи - прегъна се и се разрида на рамото ми. До днес ме парят онези вдовишки сълзи", разказва Гърнев.

Ветеранът има мечта - да бъде изграден паметник на геройски загиналите във войните в Пловдив и областта. И да намери издател за книгата си „Върховете на бойната слава в Пловдивска област".

"Няма връщане назад към оная армия, която сме имали - с 400 самолета и 300 танка. Живеем в ново време, бъдещето не е на оръжията, а на словото. Трябва ни Европа на големите умове - Волтер, Ломоносов, Гладстон, Толстой", казва 96-годишният ветеран Борис Гърнев.