Токио/София. Преди повече от пет години в "Ред Бул" се впечатляват от нова мания в интернет. Младежи от цял свят споделят клипчета, в които жонглират майсторски с топка. Сравняват, коментират, класират, преподават един на друг номера. Енергийната напитка решава да подаде ръка и на този нов спорт, както го прави с десетки други некомерсиални.

Така се раждат световните първенства на "Ред Бул" в уличния стил по футбол. Или Red Bull Street Style World final, ако трябва да бъдем пунктуални. Самите състезатели се наричат "фрийстайлъри". Трудно е този спорт да бъде обяснен с думи, шоуто на живо е невероятно. Момчетата и момичетата от цял свят отдавна са излезли от рамките на жонглирането с крачета или глава на "21", както го наричаме у нас. В този изключително атрактивен спорт има елементи на брейк, спортна акробатика, рап. Точно като в битките от хита "Осмата миля" двама се изправят един срещу друг и с жестове "украсяват" изпълнението на съперника. Имената на звездите са като при рапърите - рядко използват собствените, а измислят артистични псевдоними. Оценките остават за съдиите, а правилата са ясни - една сцена, една топка и 3 минути, в които играчите се редуват през 30 секунди. Напред продължава по-добрият.

Благодарение на "Ред Бул" и "Стандарт" се докосва до магията на този нов и сравнително непознат в България спорт. Арената на турнира е Токио. Нищо случайно. Местните са луди по "фрийстайла", а сънародникът им Токура е шампион от предното първенство в Лече. България също има свой човек - Тодор Младенов, 21-годишен студент в МГУ, който е получил хубави уроци на предното състезание. И се готви да го покаже. За организацията на турнира е излишно да се говори, все пак я правят японци. Но домакините са надминали себе си. Арената е издигната точно пред емблематичния храм "Зоджо-джи", зад който наднича прочутата "Токио тауър". Гледката е фантастична и близо

50 камери и фотографи не спират да щракат

през двата дни на турнира. Спортът също е създаден като за тях, особено когато на арената излязат японските "нинджи" или други родени акробати като бъдещия сребърен медалист Черли от Аржентина.

Нашият Тодор е почитател на по-класическите трикове. След кратка тренировка на летището в ИстанБул той няма кой знае какво време за адаптация в Токио. Направо никакво. Кратката му тренировка на плочките пред храма обаче изтръгват аплодисменти на двама монаси, които му пожелават с жестове успех. И му печелят почитател. Японецът Кейске, дошъл от Нагоя за турнира. Представя се като "фрийстайлър", показва две-три номерца и с Тошко разменя Фейсбук за бъдеща връзка.

Българинът няма късмет и при жребия. Стартът му е срещу втория по сила японец, в изключително тежката група са още много силният дългокос първенец на Мексико и двама артистични французи - Сеан и Готивити. Първият е бивш шампион, а вторият минава за един от най-креативните състезатели в света. Така Тодор няма шанса да продължи във втория ден на финалите, но пък добива безценен опит. "У нас сме доста назад в този спорт. Нямаме средства да участваме в големите турнири", съжалява Тошко, "Добре че са "Ред Бул", за да се срещнем все пак с най-добрите в света. Аз лично тренирам, когато намеря свободно време. Виждам отлично къде изоставам и следващия път ще съм още по-добър".

Тошко не е почитател на атрактивните за снимане "нинджи" или "рапърите", които залагат повече на флирт с публиката. Горе-долу на същото мнение са и съдиите, към които за финалите се присъединява Марко Матераци. Без да разбирам, съм готов да се закълна, че ще дадат втора поредна титла на Токура заради невероятната организация и любов на японците към този спорт. Две телевизии предават директно, а с всяка битка публиката пред храма се увеличава! Токура има цял фенклуб от пищящи сънародници. А и наистина е много добър!

На полуфинала обаче сензационно съдиите дават победа на съперника му Шима от Полша. Източноевропеецът клони повече към "класическия" уличен стил. Същото важи и за другия голям фаворит - Андрю от Англия. Той обаче губи полуфинала от Чарли след спиращо дъха изпълнение на аржентинеца, при което застава на челна стойка, разкрачва краката си и започва да жонглира. На финала обаче точно този трик май му струва титлата, защото изпуска топката. И шампион е Шима! Марко

Матераци леко разваля шоуто

подготвено от "Ред Бул" и японците. Те искат обявяването на шампиона да е в стил бокс, тежка категория. С пауза, салюти и всичките му салтанати. Бившият италиански национал обаче вдига предварително ръката на поляка и няколко секунди последният, а и цялата публика се чудят какво точно става.

За "фрийстайлърите" това са дреболии, защото повече приемат състезанието като купон на улицата. Такъв, какъвто е и коренът на този спорт. Затова и няма сръдни, а всички дружно купонясват в бирената градина на хотела. Разменят се адреси, телефони, съвети, коментират се трикове. Има и няколко опита за флирт. За състезателите домакините са ангажирали стаи на един хвърлей разстояние от храма, който се намира в един от суперпрестижните квартали на Токио. Точно от другата страна пък е хотелът за организатори, сътрудници и медии. Домакините сюрпризират последните с лек коктейл на последния 33-и етаж, от който се открива уникална гледка към Токио. Между града и уличния стил наистина има невероятна прилика. Атрактивни, забързани, артистични! В "Ред Бул" са намерили точното сечение, а летвата е вдигната високо. Ще им трябват наистина крила да я прескочат следващия път.

Шампионът: Приятелите хвалят българското море

- Шима, как се запалихте по този спорт?
- Беше преди 8 години. Видях някои трикове, пробвах и се получиха изненадващо лесно.
- Откъде сте?
- От село близо до Краков.
- Значи сте фен на "Висла"?
- Не се интересувам от футбол, честно казано.
- Как ще обясните триумфа на Източна Европа, унгарката Кити е шампионка при дамите?
- Да, с нея сме много близки, защото сме от съседни държави. Много се радвам за Кити. Очаквах да е първа, за разлика от мен. Знаех, че ще стигна нагоре в класирането, но за първо място не съм мечтал. Иначе в Полша този спорт е много популярен. На вътрешните първенства има по 10-15 състезатели от моята класа. Шегуваме се, че участваме в мини световно първенство.
- Като поляк за какво се сещате, като чуете България?
- Имате много симпатичен състезател - Тодор. А приятелите ми ходят на вашето море и много го хвалят. Трябва и аз да отида следващото лято.