Минути след финала в сноубордкроса Сани разказа пред българските журналисти как е успяла да пренапише историята на зимните ни спортове и какво и е коствало това.

- Сани какви са първите ти впечатления от състезанието?
- Щастлива съм. Защото отново съм в големия финал, колкото и трудно да беше това. Видяхте колко са изравнени силите. И с тази липса на тренировки, която стана заради лошото време, днес беше единствената възможност в тези две тренировъчни спускания да опознаем трасето, да се запознаем с промените, които направиха и не беше лесно. Дадох всичко от себе си. Просто в големия финал не можах да намеря своя път от тази лоша стартова врата, която ми се падна. За да изпреваря. Останах шеста, но се състезавах срещу най-добрите в света. Не им остъпих много, така че се радвам.

- Денят започна страхотно...
- Не бих казала. Защото денят ми започна с падане още в стартовата секция. На втория тренировъчен ден, когато видимостта беше лоша, скоростта на трасето беше различна и направих много лошо падане. Във финалната секция. При това разтегнах сухожилие на десния глезен. Поне това каза физиотерапевтът ми. И днес имах специална превръзка на крака и предната ми обувка беше доста по-втвърдена. При първото тренировъчно не успях да се пригодя към тази нова позиция на предния ми крак и така за съжаление денят ми започна с падане, но продължи добре. Опитах се да забележа само хубавите неща, на цялата атмосфера, която беше страхотна. И успях да остана спокойна, което за мен бе много важно.

- За нас всичко почна от 1/4-финала, в който победи и то Ева Самкова.
- Карах много силно целия ден, просто на финала никой не сгреши. Точно заради това са важни квалификациите, защото като имаш лоша стартова врата, още на първия завой имаше побутване и загубих скорост. След това тази загуба се мултиплицира в една много дълга права секция. И това ми изяде главата, образно казано. Но аз имам лек проблем. На квалификации винаги се притеснявам, затова карам с една идея по-бавно, защото бордовете ми са много бързи, вървят много, а сутрин трасето е много различно. И имам проблеми с това. Заради това направих едно предпазливо квалификационно спускане. А видях, че мойте колежки бяха на пълен максимум. Но това ми даде спокойствие. Защото с тази контузия, с тези проблеми при тренировките, втората я изпуснах напълно заради глезена, беше много трудно. За това съм щастлива.

- Как намери мотивация да продължиш да се бориш след Сочи?
- Аз израснах, гледайки нашите велики спортисти в снежните спортове и като дете мечтаех да бъда като тях. За мен беше въпрос на чест да направя всичко възможно, за се подготвя по най-добрия начин. Работих много в различни сфери през тези четири години, за да дойда тук малко по-добра, малко по-спокойна. И до голяма степен успях. Но спорта генерално се развива. Никой друг не спи. И е много трудно да не изоставаме. А в момента поради липсата на екип, ние сме малко назад спрямо нашите конкуренти. Просто вижте отборите им. Те са с по 20-30 човека, мъже с които могат да тренират, могат да ги дърпат. Ние дори няма с кого да тренираме като спаринг. Аз тренирам с моя приятел Геза от Румъния, който беше тук като тестов пилот на трасето. И е трудно заради това.

- След Сочи се чудеше дали да продължиш. Имаше ли момент в тези четири години в който искаше да спреш?
- Сърцето ми казваше да продължа. И не е имало моменти на колебание. Но имах много трудни моменти в личен план. Защото това решение ми струваше личната връзка, която беше много красива, много силна. Което не е малка жертва.

- А сега накъде те води сърцето?
- Засега е много рано да се каже. В момента съм под влияние на големи емоции. Наистина голям товар падна от плещите ми, защото успяхме да стигнем до финала, което беше една от целите. Другата беше медал, но знаех, че ще е трудно заради проблемите ми през сезона. Така че е рано да се каже. Сега искам да си почина добре, а след това да подкрепя останалите състезатели, моите сънародници, които имат предстоящи стартове.

- Емоционално къде поставяш тази олимпиада от четирите, в които участва?
- Тук бях много добре подготвена психически, защото бях спокойна и успях да запазя фокуса си единствено върху снега. Заради това тя е най-спокойната. Ванкувър бе най-изнервящата, защото беше трасето беше голямо предизвикателство. И аз не бях подготвена нито технически, нито психически за него. Там се и контузих.

- Какво е нещото, което ще направиш утре сутрин?
- Може би ще посрещна слънцето. Както всяка сутрин в последните няколко дни.

- Усети ли семейната подкрепа тук, в ПьонгЧанг?
- Много се радвам, че и двамата са тук. Защото татко и мама са хората, които повярваха в мен, останаха до мен в тази мечта, в този филм толкова дълго време. Наистина бе страхотно, че успяхме да вземем майка ми на тази олимпиада. Много ни помогна с камера, наблюдение и информация, защото за това трасе сме малко. Бяхме само трима, които ми даваха информация за отделните секции. И винаги има едно сляпо, мъртво място, за което не знам нищо. Мама донесе и една страхотна емоция. Много съм благодарна на татко, който направи така, че да имам най-добре подготвените бордове и работи денонощно през последните месеци. Благодаря на моята физиотерапевтка, която е изключително млада и талантлива, но се справи много добре с предизмикателствата и травмите, които постоянно получавах през сезона. Това беше екипът на терен. Освен тях искам да благодара на хората от федерацията, които ни подкрепят през последните години. Благодаря на всички приятели, фенове. Те ми дадоха криле. Благодаря и на вас, че сте с мен в този момент.