Отново десетки хиляди сирийци бягат, повтаряйки кошмара с набързо стегнат багаж, задръстени от трафик шосета и несигурна съдба. Семейства, които само преди няколко години са избягали от яростните атаки на "Ислямска държава" (ИД), сега бягат от турската офанзива срещу същите кюрдски бойци, победили екстремистката група. Съединените щати, които работеха рамо до рамо със сирийските кюрди, се отдръпнаха настрана и изоставиха своите съюзници.

Сега цивилните отново са обърнати в бягство, но този път има още по-малко места, където да отидат. Северната граница с Турция е затворена, лагерите за вътрешно разселени лица са препълнени, а вражески сили, включително непобедени бойци от ИД са в готовност да се надигнат и да се възползват от хаоса. Зейна Карал и Джоузеф Краус от АП правят преглед на бежанската криза в Североизточна Сирия на фона на опасенията, че тя ще се задълбочи драматично.

От една война към друга

След избухването на гражданската война през 2011 г. сирийските правителствени сили до голяма степен се изтеглиха от североизтока, за да се съсредоточат в други части на страната. Това позволи на кюрдското малцинство да създаде автономен район, който прие с отворени обятия бежанци от боевете в други части на страната, вкл. християни и други религиозни малцинства.

Но ИД започна офанзива в района през 2013 г., превзе голяма част от него и установи столицата на самозвания халифат в североизточния град Ракка. Десетки хиляди хора избягаха от боевете и бруталното управление на групировката, белязано от масови кланета, публични обезглавявания и други жестокости.

След като бяха почти заличени в североизточния граничен град Кобане, оглавяваните от кюрди Сирийски демократични сили (СДС) започнаха контрафанзива. С голямата военна подкрепа на САЩ те постепенно отнеха цяла Североизточна Сирия от екстремистите, вкл. Ракка. Но победата беше извоювана с потресаваща цена - десетки хиляди убити и цели квартали и градове в развалини. Голяма част от Ракка бе разрушена, а градът все още е осеян с неизбухнали взривни устройства.

Сега кюрдските бойци се втурват отново към фронтовите линии, този път да се бият с Турция, която ги смята за терористи заради връзките им с кюрдското въстание на турска територия. Турция се е заканила да създаде "безопасна зона" по границата си до 30 км навътре в Сирия, където възнамерява да засели част от наброяващите над 3,5 милиона сирийски бежанци, които е приела. Но самата офанзива може да породи нова вълна от преселване. "Стотици хиляди цивилни в Северна Сирия са сега за застрашени", каза Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди. "Цивилните и цивилната инфраструктура не бива да бъдат мишени", каза той.

Малко места, където да се отиде

Когато Турция започна въздушни удари и артилерийски преграден огън по границата, по главните шосета можеше да се видят колони от коли, камиони и моторизирани рикши, натоварени със семействата, набързо събрали своите вещи в брезентови чували и найлонови торби. По оценка на Норвежкия съвет за бежанците в петкилометровата ивица по границата живеят около 450 000 човека, сред които и 90 000, които са бягали поне веднъж през гражданската война.

Международният спасителен комитет (International Rescue Committee) - друга група за помощ, която работи в региона, - заяви, че сраженията може да прокудят до 300 000 човека и че даже ограничена военна операция може да прогони 60 000 от граничната зона. "Много от тези хора вече са се преселвали много пъти и са страдали ужасно под бруталното управление на [ИД], за да се изправят пред още една криза", казаха от комитета.

Останаха малко места за бягство. На север, Турция до голяма степен е затворила границата си и вече не приема бежанци. На изток е Ирак, който вече е приел 250 000 сирийски бежанци, 90 000 от които в лагери, които разчитат на международна помощ, сочат данни на Норвежкия съвет за бежанците. На запад е територия, държана от сирийските правителствени сили и техните руски и ирански съюзници. Бежанците, които са избягали от зоните под правителствен контрол, не бързат да се завръщат, опасявайки се от арести и жестоки отмъщения. Остава югът, осеян с опустошени малки и големи градове и лагери, обитавани от над 108 000 вътрешно разселени.

"Хората, които живеят в лагери за вътрешно разселени в Североизточна Сирия, са крайно уязвими", казва Карл Шембри от Норвежкия съвет за бежанците. "Те обитават пренаселени лагери, които изцяло разчитат на помощта на хуманитарни агенции, затрудняващи се да покрият нуждите", добави той.

В региона също има вълна от нападения от оцелели джихадисти. Силите на сирийските кюрди държат в плен хиляди бойци на ИД, вкл. мнозина чужденци, но казват, че може да не съумеят да опазят центровете за задържане заради турската офанзива. Бягството и на малък брой от тези бойци може да ускори ново възраждане на екстремистката група, която в различни форми оцеля след някои поражения от времето на войната на САЩ в Ирак.

Продължителен конфликт

В продължение на месеци Турция заплашваше с мащабна операция, но се въздържаше отчасти заради съпротивата на САЩ срещу нанасянето на удар по кюрдските съюзници на Вашингтон. Тези опасения сякаш се изпариха в края на миналата седмица, когато президентът Доналд Тръмп каза, че иска да извади Америка от "глупавите безкрайни войни" и така даде зелена светлина на турския президента Реджеп Тайип Ердоган, като започна изтегляне от граничните постове на част от над хилядата американски войници, базирани в Североизточна Сирия за борбата срещу ИД.

Това решение бе нашироко осъдено от демократи и мнозина републиканци, включително някои близки съюзници на Тръмп. Непостоянният Тръмп и преди е променял становищата си за Сирия и може да се намеси в опит да спре операцията, ако насилието ескалира. Но е възможно също Турция да направи опит да елиминира Сирийските демократични сили веднъж завинаги, като пренесе сраженията навътре в Сирия.

В готовност са и силите, лоялни на сирийския президента Башар ал Асад, който многократно се е заканвал да установи под своя контрол цялата страна.