Човек е това, с което се храни, учи Петър Дънов. Храната може да ни излекува или да ни разболее, казват мъдреците от Изтока.

Тайната на здравото тяло и силния дух е вечна мистерия, но ключът вероятно се крие не в новите технологии, а в забравените практики и биоритъм на прадедите ни. Човек се храни най-пълноценно, когато използва продукти от мястото, на което е роден, убедени са диетолозите. Сега магазините са пълни с всякакви деликатеси от цял свят. Родните луканки, суджуци, сирена и баници обаче по нищо не им отстъпват. За съжаление, много от уникалните български рецепти са запазени само в определени краища на страната ни. С други пък успяхме да пробием в Европа, като ги превърнахме в наша запазена марка. Трети ни ги откраднаха комшиите.

За празниците всеки ще иска да сложи най-хубавото на трапезата. Нека изберем българското, да подкрепим родните производители. Да си направим БГ Коледа.

Въпросът какво е общото между пшеницата и човешката цивилизация изглежда на пръв поглед глупав. Според учените обаче връзката е безспорна. Древните хора много бързо са открили, че пшеницата е насаждението, което най-лесно може да ги спаси от глад.

Пшеницата е отглеждана първоначално в региона на Плодородния полумесец, разположен в Близкия изток, но постепенно се разпространява по целия свят. Днес годишно с пшеница се засяват около 2,5 милиарда декара в света. Именно благодарение на пшеницата в миналото е било възможно създаването на високо-урбанизирани общества, защото тя е една от първите култури, която е можела да бъде култивирана в голям мащаб. Освен това е можело да се съхранява дълго време. Днес пшеницата е основен източник на растителен белтък в храната при хората, защото има по-високо съдържание на протеини, отколкото царевицата, ориза и други зърнени култури. По неофициална информация се смята, че около 70 на сто от населението на света консумира именно пшеничен хляб. В съвременния свят най-големите производители на пшеница в света са Русия, САЩ, Китай, Индия, Франция и Канада. Пшеницата е борсова култура и ежегодно цената на добитото зърно се влияе от добивите и тяхното качество в северното и южно полукълбо, които пък са зависими от климата през стопанската година.

В Черноморския басейн, в който големите производители и износители са Русия, Украйна и Казахстан, е и България. У нас ежегодно се отглежда на площ от 10 до 12 млн. дка, като най-благоприятни условия има в Добруджа.

Знаете ли че

Сок от младо жито топи тумори, твърдят учените. Те дават за пример ирландеца Дани Макдоналдс, който на 74 г. получил страшната диагноза рак на стомаха. Посъветван от народни лечители той започнал да приема по 28 грама от пшеничния сок на ден като за начало, а няколко месеца по-късно вече, вдигнал дозата на 200 мл.

Само две години по-късно лекарите установили пълна ремисия и стопяване на тумора. Дани бил напълно излекуван.