Твърденията на евродепутат Ска Келер, че няма комуникация между ЕК и БЪлгария са неверни. Диалог има още от самото начало и ЕК не е открила никакви проблеми в новия план за Пирин. Трябва да се чуе мнението на всички. Ска Келер получи и много ясен отговор в европарламента от премиера.

Това каза в сутрешния блок на БТВ българският еврокомисар Мария Габриел по повод участието на евродепутатката Ска Келер в протестите срещу строежа на втори лифт в Банско.

"Относно Западните Балкани трябва да бъдем реалисти. И в Стратегията за Западните Балкани сме отбелязали, че страните могат да станат членки на ЕС, ако покрият всички критерии. Ако това се случва, тогава можем да говорим за хоризонт 2020-2025 година. Премиерът Бойко Борисов работи много по този въпрос. На региона се дава шанс и перспектива. Това е силата на европейската интеграция. Трябва да се даде възможност на хората да почувстват този шанс. Регионът трябва да се превърне в източник на перспектива за хората. Тук е главната роля на България и тя се вижда много отчетливо в последните месеци", категорична беше Габриел.

"Турция за нас е стратегически партньор. Трябва да водим диалог. Срещата във Варна показва, че никоя от двете страни не печели, когато диалогът е замразен. Безвизовият режим и спазването на върховенството на закона, както и зачитането на човешките права в Турция са неразривно свързани. Ключовата дума е диалог", повтори еврокомисарят.

"Знакът на Марк Рюте беше, че трябва да продължим напред. България не тропа с юмруци по масата и не извива ръце. България показва, че е надежден партньор. Няма основания България да не е в Шенген. От три години ЕК и европарламента повтарят това, но в Съвета на ЕС нещата седят по друг начин", разкри Мария Габриел.

„Няма основание за неприемането на България, Европейската комисия и Европейският парламент от три години повтарят едно и също, в Съвета нещата са по-различни", допълни еврокомисарят.

По думите й стратегията на ЕС за Западните Балкани не залага конкретна дата за приемането им, а „хоризонт 2025" и по-важното е, че има ясен политически сигнал, че вратата към европейската перспектива остава отворена – нещо, което е било немислимо по-рано.