Жената държи Левандовски на елда и черен шоколад

Нападателят се върнал в детството след петте гола срещу "вълците"

Зад всеки известен мъж стои жена. Тази поговорка с пълна сила важи за звездата на "Байерн" Роберт Левандовски. Полякът стана футболист номер четири в света за миналата година, когато счупи куп рекорди. Всичко това обаче си има цена. И Роберт я плаща под зоркото око на съпругата си Анна, бивша каратистка. Сега тя е успешен диетолог и автор на програми за поддържане на форма при жените. Анна се съгласи да разкрие тайни от живота на съпруга си пред полското издание "Супер Експрес".

- Анна, понякога след тежка тренировка, когато седнете у дома, не си ли казвате - дадох достатъчно на спорта?

- Завинаги! Точно аз... По време на последната ни ваканция Роберт ми каза: "Анна, сега ще се движа само по минимума", говореше за плана си за подготовка. "Ела с мен да потичаме", казах му аз и продължих: "Обещавам, че ще се почувстваш добре". Бях сигурна. Аз и сестра му изтичахме 5 км, докато той и брат ми едва 2,5. Питах го - а сега добре ли се чувстваш?

- Какво е и да сте диетолог на мъжа си?

- Изпитвам удоволствие. Роберт много ме слуша и ми има пълна вяра. Дори когато сме в Мюнхен, аз се грижа за избора на храната.

Понякога ме изкарваше извън кожа

преди късните мачове, когато пиеше цитрусови сокове. Веднъж, два, три. "Роберт, защо го правиш! Това не се отразява добре на тялото ти", скочих аз. Той видя разликата и спря. Другото нещо, което не обичаше, е елда. Аз обаче започнах да му я готвя. Ще не ще, започна да я яде. Не харесваше и черен шоколад. Опита и му носи удоволствие.

- Какво му забранявате да яде?

- Това, което се случваше, когато пътуваше от Познан до Варшава - гора от сладки неща. Всичко се промени. Роберт има много тежка диета, това значи и съвсем различен начин на живот. Нулев глутен, млечни продукти, мазни сосове, царевица и соя. Намираме алтернативи. Смеят ми се, но това са неща, които са добре познати в Германия и САЩ! Често чета: "Левандовска отново дойде с някакво годжи бери". Да, но годжи берито не е нито нещо ново, нито модно. Става все по-популярно просто защото е полезно!

- Правите ли диети и за съотборниците му?

- Да, най-вече с тези от националния отбор. Сега към бройката се присъединиха Артур Собиех и Карол Линети. Бих похвалила Арек Линик, откакто работим заедно, той спазва съвестно всичко.

- Кажете честно - кога за последно ядохте хамбургер?

- Трудно е да си спомня. Може би когато "Лех" спечели титлата през 2010 г. Преди около три години, това го помня, Роберт реши да лапа кебап. На следващия ден се чувстваше много зле. Така е, след като спазвате диета и изведнъж - хоп лоша храна. После страдате.

- Има ли ястие, което гарантира, че след консумирането му Роберт ще вкара гол?

- Има, и то две, но

това е секретна информация

и никога няма да я издам (б.р. залива се от смях). Преди всеки мач му правя "мощна топка". Роберт има нужда от добра порция. Е, принудена съм да я правя доста голяма, защото и колегите му ядат - Бастиан Швайнщайгер и Мюлер. Особено Томас в последно време. Това е смес от ядки, кокос, тиквени семки, сусамова паста. Вкусотия. Когато са гладни преди мач, вместо да се тъпчат с бонбони, вземат моите топки. Те им носят много енергия.

- Често ли плачете от щастие?

- Разбира се, аз съм горда с него като човек, а освен това е и велик спортист! Признавам си обаче, че понякога се държа хладно, нищо че е играл добре. Самият той често се хвали, че се е справил отлично, но в следващия момент си казва - май мога и повече! Роберт умее да оценява нещата.

- Да се върнем към онази вечер, когато вкара пет гола на "Волфсбург".

- Пропуснах първото полувреме, защото имах консултация за диета. Стигах до стадиона с такси, но преди да стигна до трибуната, влязоха да пия чай. Тогава ме видя един от играчите, които не бяха в групата, и каза: "Анна, Роберт вкара гол!". Скочих и сложих якето. Когато бяха на ескалатора, изведнъж, гледам телевизора над него и хоп - втори! Таман седнах на мястото и дойде третото попадение! Следваха четвърто и пето!

- Какво се случи след това?

- Изстреляхме се в космоса. Влязохме в ресторанта и избухнаха бурни аплодисменти. После се прибрахме у нас. Той отвори бутилка вино и започна да разказва... за часовете по физическо в училище. Как се справял по-добре от момчетата, които били с 2 години по-големи от него, защото баща ми го готвел здраво. На сутринта още в 7,30 започнаха честитките по телефона. И Роберт отиде за тренира: "След два дни имам мач!". Това бе всичко!

- А каква бе реакцията му, след като Полша се класира за Евро 2016?

- Прегърна ме и въздъхна тежко

Чувстваше облекчение. Ужасно се радвах, защото вярвах на Роберт и останалите. Толкова бях развълнувана от класирането, че започнах да си спомням всеки миг от живота ни. Първо, когато ми говореше, че е под рамото на Мариуш Левандовски. "Кой е той?", питах аз. "Грижи се за мен!", отвърна Роберт. Сега той е старата пушка, която води младите.

- Вие бяхте по-успешен спортист от него в началото. Не съжалявате ли, че се отказахте нужната почит?

- Футболът е по-медиен спорт. Каратето е трудно, особено правилата му. Хората, които не са запознати, не ги разбират. Четири пъти ми чупиха носа, минала съм тежки прегради. Изнервях се всеки път, когато някой кажеше, че съм просто съпругата на Роберт. В продължение на години съм тренирала по три пъти на ден!

- Не се ли връщате от време на време към каратето?

- Сега съм отдадена на кариерата на съпруга си. Все още съм в началото на работата си, харесвам я. Започнах да се занимавам и с други проекти.

- Какво се промени у вас през тези години, откакто се заедно с Роберт?

- Разбрах цената си, каза ми я именно той. В един момент исках да покажа на всяка цена на хората, че съм работохолик, който прави много, ама много неща. Сега не искам да занимавам никой със себе си.

Няма какво да доказвам

Как се промених ли? Обърнах се към живота. Мога да гарантирам от името на двама ни, че не сме се променили. Ценим постигнатото и се стараем да помогнем на колкото се може повече хора около нас.