Великото народно събрание приема основния закон на България и така определя конституционния ред в страната. За него конституцията разписва специален режим на свикване и на работа.

ВИЖ ОЩЕ: Ето кога Борисов ще даде оставка

Решението за свикване на ВНС се взема от най-малко 2/3 от всички народни представители, тоест - поне 160 депутати от сегашния парламент трябва да гласуват "за" ВНС. След това в рамките на 3 месеца се насрочват избори от президента Румен Радев. След избиране на ВНС, Народното събрание, взело решение за свикването му, се разпуска.

ВИЖ ОЩЕ: Борисов обяви Велико народно събрание и нова конституция

По сегашната конституция ВНС се състои от 400 народни представители. Редовното НС е съставено от 240. Идеята на създателите на конституцията ни е ВНС да има по-широко представителство, поради значимостта на работата, която има - приемане на конституция.

ВИЖ ОЩЕ: Първи реакции: Марешки против свикването на ВНС

Въпреки че може да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси, които сметне за добре, а само по тези, за които е изрично свикано. Щом го направи, следва да преустанови работата си и да се разпусне.

В някои случаи обаче може да се наложи ВНС да продължи дейността си като Народно събрание. Така става след приемане на сега действащата Конституция, когато през 1991  депутатите от VII ВНС продължават дейността си по-дълго от предвиденото поради сложната политическа обстановка в страната.

Какви са правомощията по ВНС по сегашната Конституция:

Приема нова конституция

Решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на държавата, както и ратифицира (приема закон, с който въвежда в действие) международни договори, които предвиждат такова изменение;

Решава въпроси, които са свързани с промяна на формата на държавно управление и държавно устройство – промени, свързани с това как се формират главните държавни органи и как се осъществява властта на местно и централно равнище.

Решава въпроси за изменение на принципа, че Конституцията има пряко непосредствено действие – това означава, че всеки гражданин на страната ни може директно да се позове на правата си, закрепени в нея, стига естетвено правото да може да бъде упражнено, без да се налага допълнителна конкретизация от страна на законодателя;

Решава въпроси за изменение на принципа, че договори, ратифицирани по конституционен ред, публикувани в Държавен вестник и влезли в сила, стават част от вътрешното право на страната и имат предимство пред вътрешни норми, които им противоречат – това правомощие определя възможността на учредителите да преценят по какъв начин страната ни да бъде обвързана от международните договори, по които е страна;

Решава въпроси за изменение на принципа, че основните права на гражданите са неотменими;

Решава въпроси за изменение на забраната при обявяване на военно или извънредно положение да бъде ограничено упражняването основните права като живот, физическа и телесна неприкосновеност, право на справедлив съдебен процес, неприкосновеност на личния живот, свобода на съвестта, мисълта, свобода на избор на вероизповедание, религиозни или атеистични възгледи;

Решава въпроси за изменение и допълнение на процедурата за промяна и приемане на Конституцията.