Цените на хранителните продукти в световен мащаб спаднаха през март, като причина за това са най-вече свиването на търсенето заради пандемията COVID-19 и спадът на глобалните цени на петрола поради очакванията за икономическо забавяне. Това съобщи Световната организация по прехраната (FAO).

Индексът на FAO, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки, е средно 172,2 пункта през март, с 4,3% по-нисък от февруари.

„Спадът на цените до голяма степен се обуславя от факторите на търсенето, а не от предлагането. Факторите на търсенето се влияят от все по-влошаващите се икономически перспективи", заяви старшият икономист на ФАО Абдолреза Аббасиан.

Индексът при захарта отбелязва най-голям спад - с 19,1% спрямо предходния месец. Причините са по-ниското търсене заради рязкото спадане на потреблението извън дома в резултат на ограничителните мерки, наложени от повечето страни по света. В същото време е спаднало търсенето на суровината от производителите на етанол поради рязкото падане на цените на суровия петрол.

Индексът на растителните масла се понижи с 12% за един месец, главно поради спад в цените на палмовото масло, свързан с потъването на цените на суровото минерално масло и нарастващата несигурност във връзка с въздействието на пандемията върху пазарите на растително масло в световен мащаб. Цените на соевото и рапичното масло следват тенденцията.

"Цените на петрола са паднали с повече от 50% през изминалия месец, което катализира голямо въздействие надолу върху биогоривата, които са важен източник на търсене на пазарите на захар и растителни масла", заяви анализаторът на ФАО Питър Тоенес.

Индексът на млечните продукти на ФАО спадна с 3%, воден от намаляващите котировки и глобално търсене за внос на обезмаслено и пълномаслено мляко. Причина за това до голяма степен са прекъснатите веригите за доставка на млечни продукти, поради ограничителните мерки.

Индексът на зърнените култури през март намаля с 1,9 процента спрямо февруари и почти достигна нивото си от март 2019 г. Международните цени на пшеницата спаднаха, тъй като ефектите от големите световни доставки и благоприятните перспективи за реколтата надвишиха тези от увеличеното търсене на внос от Северна Африка и някои малки ограничения за износ, наложени от Руската федерация. Цените на царевицата също спаднаха поради големите доставки и много по-слабото търсене от сектора на биогоривата.

За разлика от зърнените култури, международните цени на ориза се повишиха за трети месец поред. Оризът поскъпва заради запасяването на фона на пандемията и слуховете, че Виетнам може да забрани износа, което правителството отказа да направи.

Индексът на цените на месото на ФАО намаля с 0,6 процента, воден от спад в международните котировки на овче и говеждо месо, наличностите за износ на които са големи. Но пък търговският капацитет е намален от наложените логистични затруднения. Котировките на свинско месо обаче се повишиха заради нарастващото глобално търсене заради затрудненията пред преработвателните съоръжения предвид ограниченията за придвижване на работниците.