Поредният президентски залп срещу кабинета вече отекна извън страната. Острата критика на Румен Радев срещу мерките на правителството в борбата с коронавируса получи световно огласяване чрез Ройтерс.

Международната агенция публикува материал за вчерашното решение на парламента, който одобри удължаването на извънредно положение с един месец, за да се спре разпространението на новия коронавирус, тъй като броят на потвърдените случаи нарасна до 485, а смъртните случаи вече са 14.  И в същото време агенцията отбелязва, че президентът Румен Радев е критикувал правителството, като е заявил, че някои разпоредби са задействали  безпрецедентна социална и икономическа криза.

Сигурно президентът е доволен, че е влязъл в планетарния мейнстрийм. Но каква излиза? Човекът, който проповядваше на българите национално единение, сега крещи на света, че у нас нямаме съгласие дори за спасение от смъртта. И с всяко изказване ни превръща от държава, давана за пример, която успя да укроти смъртоносната зараза, в нация, която е дълбоко проблематична дали ще може да се възстанови след нея.

Думите на президента не са само остри, те са опасни.  Изричат се в момент, в който парите по света стават най-дефицитната стока, а опашките пред международните кредитори - по-големи от тези пред бюрата по труда. Оттук нататък разнобоят по върха на всяка държавата ще има сигурно последствие - международна финансова изолация, доста по-страшна от  социалната.

Стабилният ни бюджет с над милиард излишък до април ни дава силно предимство за влизане в чакалнята на Еврозоната. Но ако опозицията продължи с опасната игра: ГЕРБ фалира държавата, а президентът го добави като опорна точка в острите си думи, одобрените от Лагард 750 000 000 000 евро ще останат по същия начин заключени за трезора на България, както сега хората са залостени по домовете си. А аргументът, че е българка, вече няма да е достатъчен на Кристалина Георгиева да ни предвиди за световните оздравителни програми.

Няма по-силна камбана за всеки президент или премиер по света от изказването на шефа на Международния валутен фонд, че световната икономика е спряла,  а предишната рецесия изглежда като обикновен финансов грип на фона на идващата пандемична депресия.  Особено, когато съвпада със зловещото предупреждение от Китай за втора вълна на заразата.

В такива моменти на изпитание е и търпението на нацията, и волята на държавния й глава.  Предвид генералската му осанка и военното му минало от него очакваме по-мъжествени постъпки - на фронтовата линия редом с останалите, а не в дълбокия президентски тил, брониран с омраза.

Всичко друго изглежда като пи ар по време на чума.