София. Иновационнната стратегия за интелигентна специализация е ключов документ за политиката на България не само в тази сфера, но и за българската икономика като цяло. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев при откриването на второто разширено заседание на Националния съвет по иновации, което обсъди актуализиран вариант на проекта. Първото бе през юли тази година след повече от 3-годишно прекъсване на работата на съвета.

В заседанието участваха също зам.-министърът на икономиката и енергетиката Анна Янева, представители на други министерства и институции, на БАН, висши училища, компании и бизнес сдружения, Световната банка, специализирани агенции, неправителствения сектор и др.

Подходът, който избираме за иновациите, е въпрос на дългосрочно решение. Именно затова нашата политика се основава на постоянен диалог с бизнеса и научните среди. Защото тази стратегия трябва да бъде работещ документ, полезен за бизнеса и науката и прилаган от тях. В противен случай той ще остане неизпълнен, а ние ще продължим да се отдалечаваме от водещите постижения, каза още министърът.

Той поясни, че иновациите са най-важното средство за разширяване достъпа на страната ни до световните пазари – в условията на глобализация няма гарантирани пазари и технологичното изоставане означава липса на конкурентоспособност. В бюджета за 2014 г. са предвидени 20 млн. лв. за Националния иновационен фонд, което не се е случвало през последните години, допълни Стойнев и подчерта, че досега в тази област се е разчитало основно на евросредствата. Те са важни, но не заместват държавната политика, а трябва да я допълват.

По време на срещата бе дискутирано, че иновационната стратегия е едно от предварителни условия при планирането на новия програмен период по оперативните програми. ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 е разработена съвместно с всички заинтересовани страни и в нея са отразени предложенията на бизнеса.

Иновационната политика изисква засилване на научния потенциал и преструктуриране на икономиката към сектори, които са интензивни на знание и с висока добавена стойност, с добър експортен потенциал, акцентира министър Стойнев. Националният пазар на България е твърде малък по обем и платежоспособност, за да може да издържа големи производства с висока добавена стойност, което и налага търсенето на още иновативни възможности.