Новата ни надежда в професионалния бокс Данаил Станоев започна подготовката за галавечерта на 30 декември, на която ще се бие с гърка Джамал Хюсеиноглу. След успеха си през март в Лондон, когато натупа местния любимец Майкъл Пърт в легендарната „Йорк хол" и спечели „International Lightweight Challenge Belt", бъдещето пред него стана светло и се готви за следващите трофеи през за 2017 г. - двубой за Балканската титла, най-вероятно в „Универсиада", и титлата на WBC на Балканските народи. След тях се планира и двустранна боксова среща „България срещу Америка", която да се проведе у нас. Дотук балансът на Станоев е 6-3, загубите са от началото на кариерата му.

Галата на връх Нова година се организира от мениджъра на Данаил – Венцислав Георгиев и неговия съдружник Цончо Колев - навремето треньор на трикратния световен шампион Серафим Тодоров. Един от съдиите ще е президентът на Българския професионален боксов съюз Венци Николов. Бюджетът на боксовата вечер е 10 000 лв. Голямото желание на Венци Георгиев е да подготви Данаил до етап, в който той да бъде забелязан и поет от американски мениджър, за да продължи кариерата си на високо ниво.

- И все пак, защо бокс?
- Защото като малък не правех нищо сносно. Влизайки в спорта, исках да се откъсна от тогавашната си среда и да я сменя, както и за да си заздравя психиката. Но не съм отишъл в бойните спортове, за да се науча да се бия. Нито пък защото съм имал проблеми на улицата. Вярно, бил съм се като малък, но не съм имал чак такива проблеми, че те да ме подтикнат. Първо бях 8 години в кикбокса, после минал в професионалния бокс, защото той е основата на останалите бойни спортове и е най-престижен.

- Усещаш ли разлика между себе си като самочувствие и поведение и твоите връстници, които никога не са спортували?
- Те са лабилни психически и се притесняват от проблемите много повече. Хората като мен се притесняват от много по-малко неща.

- Има ли други спортисти в семейството ти?
- Майка ми навремето е била олимпийска надежда в плуването. Баща ми сигурно е сменил 15 спорта. Въпреки това бяха със смесени чувства за моето спортуване. Ту ме толерираха, ту ми обясняваха, че ми стига толкова и да се отказвам. Но аз не ги слушам, слушам само моя треньор.

- Как би реагирал, ако на улицата видиш, че бият беззащитен човек?
- Не знам, зависи. Възможно е да е само спречкване. Няма как да знам предварително какви са причините и що за човек е този, когото бият. Ако все пак стане страшно, ще се притека, за да дръпна другия човек настрана. Но като цяло не мисля, че е добра идея човек да се меси в чужди неща, защото няма как предарително да е ясно за какво става дума.

- Вярно ли е, че при сблъсък при двама състезатели с равен потенциал, ако единият е със здрава психика и непукист, а другият е лабилен, мачът вече е предрешен?
- О, да, това е доказано. Ако нямаш психика и не изхвърлиш всичките проблеми от главата – на ринга си загубен.

- Случвало и ти се е по-слаб съперник да ти повлияе на психиката, така че да се откажеш да го "довършиш"?
- Да, в момента се боря с такъв проблем. Случва се, когато съперникът не може да те провокира. Но все пак става дума за професионален бокс и на ринга си длъжен да бъдеш агресивен.

- Проучи ли бъдещия си съперник Джамал Хюсеиноглу?
- Да, по-нисък е и с къси ръце – файтърче някакво, залага на близкия бой.

- Как протича подготовката за един такъв двубой?
- Интензивно – около 40 дни, с насочена методика – за физическа издръжливост, за техника и т.н. И спаринги с момчета от залите.

- Любими боксьори, на които си се опитвал да подражаваш?
- От всеки съм се опитвал да взема по нещо, гледам непрекъснато да се уча. Но харесвам Хуан Мануел Маркес, Оскар де ла Оя, мексиканския стил... Амир Кан не е лош.

- Какво ще правиш, като приключи боксът?
- Да, мислил съм, но само в бокса си се представям, като треньор, въпреки че имам потенциал и за други неща. В момента се обучавам за готвач, знам английски... Иска ми се да се занимавам с неща, в които има творчески ценности и удоволствие.