Адио, Силвио

Една голяма личност в "Милан" си отива, а най-успешната епоха в историята приключва с оттеглянето на Силвио Берлускони. Неговата компания "Фининвест" - собственик на клуба през последните 30 години, изглежда е към края на преговорите с китайски консорциум. Така поне заяви магнатът, който този път беше директен в интервю за "Теле Радио Пю": "Продавам и си тръгвам. Мисля, че след 30 години настъпи моментът да предам "Милан" в ръцете на друг."

Берлускони има такива намерения вече втора година, но първоначалните маратонски преговори с тайландския бизнесмен Би Таечаубол пропаднаха, след като той се опита хем да запази контролния пакет и да продаде само 40%, хем да получи милиони накуп. Въпреки впечатляващата пазарна капитализация на "Милан", азиатецът не видя смисъл да инвестира в нещо, което не притежава. Сега сделката мирише на хепиенд, тъй като Силвио продава 70%. "Искам да оставя клуба в ръцете на човек, който всяка година да инвестира в него, коментира Берлускони. - Готов съм да продавам и от една година търся как да го направя. Парите от петрола промениха целия свят и

една фамилия вече не може сама

да издържа клуб, който иска да е фактор в европейския футбол. Китайските инвеститори изглеждат стабилна група. И ако искат да привлекат топфутболистите, необходими за постигането на успехи, ще трябва да отделят по 100-200 млн. евро на сезон."

Според италиански медии, продажбата на "Милан" трябва да приключи до 15 юни, след което новите собственици да обявят плановете за подготовка на отбора за новия сезон. Междувременно трансферната дейност в клуба е замряла. А обещанието Кристиан Броки да остане на поста си и през есента изглежда без покритие.

Медиен магнат, бивш премиер, обявен за "политически феномен", любител на "бунга-бунга" и майстор на скандалите... Освен всичко останало, Берлускони беше и шеф на най-успешния италиански клуб през последните 30 години. Присъствието му начело на росонерите само по себе си беше нонсенс, тъй като той вече беше богаташ, а клубът традиционно се подкрепяше от работническата класа и по-ниските слоеве в обществото. Той купи "Милан" през 1986 г. в тежък период, в който клубът все още ближеше рани от престоя си в Серия Б. На практика

той го спаси от банкрут

и инвестира в него милиони. След което назначи Ариго Саки - архитектът на първата голяма генерация. В нейно лице се превърнаха трима чужденци - Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард, като последният беше взет буквално от улицата, след като принудително трябваше да се подготвя за ЕвроТ88 самостоятелно, останал без отбор. За сметка на това защитата беше по италиански желязна с опитния Франко Барези и изгряващия Паоло Малдини. След 9-годишно прекъсване, "Милан" сломи "Наполи" на Диего Марадона и спечели титлата, а следващите 2 сезона и Купата на европейските шампиони. След пенсионирането на Джани Ривера през 1979 г. "Сан Сиро" отново се наслаждаваше на футболна естетика, макар и с холандски привкус. Въпреки успехите си, Саки беше уволнен от Берлускони, след като си позволи да отстъпи скудетото на "Сампдория". Дойде редът на втория колос - Фабио Капело. Наследил добре изградена основа, той донесе на Силвио още една Купа на шампионите, с победа над "Барселона" на Йохан Кройф с 4:0. Последните 2 бяха под ръководството на Карло Анчелоти - през 2003 и 2007 г. Де факто, "Милан" на Берлускони единствен успя да парира хегемонията на вездесъщия "Ювентус", включително в директния им сблъсък на финала в Шампионската лига през 2003 г.

"Под ръководството" обаче често се приемаше за евфемизъм по отношение на треньорите на "Милан", именно заради Берлускони. Босът обичаше да се меси със съвети и препоръки, които често бяха с привкус на ултиматуми, както и да посещава съблекалнята, за

да дава лично тактически указания

Затова и послушковци като Карло Анчелоти бяха особено подходящи за поста.

Въпреки това Берлускони ще си тръгне от "Милан" с високо вдигната глава. По негово време отборът спечели 8 от 18-те си титли и 5 от 7-те Купи на европейските шампиони. Които можеха да са с 2 повече, ако не бяха злощастно загубените финали с "Марсилия" и "Ливърпул". А градският съперник "Интер" на практика беше изваден от голямята игра за трофеите. Силвио си тръгва, преди да дочака така желаното построяване на новия стадион, но оставя като наследник дъщеря си Барбара. Според "Кориере дело спорт", в преговорите за продажбата е включено условие тя да остане в клубното ръководство, за сметка на отстраняването на дългогодишната му дясна ръка Адриано Галиани. Барбара ще продължи да участва в управлението като притежател на 30% от акциите, които фамилията ще запази през следващите 3 години.