Проф. дин Николай Овчаров, историк и археолог

Преди година с проф. Пламен Павлов алармирахме българската общественост, че нищо не е решено от смесената българо-македонска историческа комисия относно цар Самуил и неговата държава. Тогава мнозина се радваха и вярваха за „пробив” в преговорите. Но ние, специалистите, знаехме каква изненада са ни приготвили скопските историчари. И то стана ясно на поредната ялова среща на 4 декември тази година.

Уж изчистеният въпрос внезапно отново изникна на масата на преговорите със страшна сила. Според северномакедонската страна изведнъж се оказа, че когато Самуил и неговите наследници се обявяват за български царе, те всъщност го правят само за да се легитимират пред останалия свят. Тоест, разбирайте, че те са си македонци, но така узаконявали своята власт.

Всъщност тази налудничава идея стои в основата на цялата македонска (днес – северномакедонска) позиция за формирането на отделна „македонска” държава през Средновековието. Вече многократно съм цитирал фундаменталната в това отношение книга на Милан Бошкоски, издадена в Скопие през далечната 1997 г. под надслов: „Македонија во XI и XII век. Надворешни упади на територијата на Македонија., Институт за национална историја.”

Ето накратко тази теза, залегнала и в учебниците на днешните деца, живеещи край Вардар. Всъщност това е дисертация, защитена в Белград (!) пред жури от трима сръбски и двама македонски професори. За да развие идеята си, Бошкоски надълго разяснява, че през първата половина на Х в. България е империя, включваща различни народи, които тя жестоко потиска. Ето защо през 969 г. срещу централната власт в Преслав избухва въстание, водено от Самуил и неговите братя – синове на бившия управител на югозападните области на царството, комит Никола. Използвайки слабостта на българския цар Петър и неговите наследници, те воюват срещу тях и накрая грабват властта . Чак през 976 г. започват военни действия и срещу Византия.

Именно по този начин се създава новата македонска държава, начело на която застава Самуил. Бошкоски особено набляга на обясненията защо останалият цивилизован свят не знае нищо за т. нар. Македонско царство. Според него въпреки че „у византийските и западни историци и по-късни автори новата държава или Македонското царство се нарича Българско, а жителите са наречени българи, ...очевидно става дума за ново царство и нова държава, която е взела само някои от държавно-правните и църковни традиции на по-ранното българско царство, с цел да получи международно признание от тогавашния средновековен елит”.

По-нататък се обяснява, че „центърът на новата държава на комитопулите е съставен от областите, населени с Македонски славяни”. „Македонското царство по характер и по състав било съвсем нова държава. Идеологически то е било свързано със старото Българско царство, защото само там (освен във Византия) са съществували традициите за царство и Патриаршия. Самуил само ги усвоява традициите и завладява наследството на Симеоновото и Петровото царство.” И още: „Тогавашният европейски средновековен елит не можел да схване разликата, че става дума за нова държава, а механично пренесъл името България и българи върху Македонското царство. Тук при всяко положение трябва да се има предвид езиковото сходство на южнославянския свят, чийто език почива върху църковнославянския, така че нюансите не можели да се доловят.”

Ето ви, драги българи, северномакедонската позиция за държавата на цар Самуил без витиеватите и „многопластови” шикалкавения на Драги Георгиев и компания. Сами си изберете дали ще я приемете!