Димитър Саватинов два пъти сяда в трона на Шварценегер

Неврокопчанинът мечтае да покори и света

Един българин покорява САЩ със силата си. Неврокопският юнак Димитър Саватинов не спира да печели състезания в последните няколко години. Успехите му са все по-големи. Но той остава здраво стъпил на земята. Този факт не се променя дори след спечелената титла "Най-силен мъж на Америка" в две поредни години - 2014 и 2015. За първи път нашенец сяда в трона не на кой да е, а на Арнолд Шварценегер. Българинът обаче не смята това да е таванът на неговите постижения в силовия спорт. Иска и вярва, че в близко бъдеще ще бъде най-силният мъж в света. Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

"А аз съм достатъчно голям, все пак тежа внушителните 150 килограма", казва с усмивка шампионът. Неговата рецепта за успеха е проста. Първо -

трябва да поискаш нещо и в мислите си

и в сърцето си. И да вярваш, че можеш да го постигнеш. Второ - да си сигурен, че то вече е започнало да се случва. Третото и най-важно е усърдната работа. "Никога не спирай, когато си уморен, ако не си стигнал до върха", уверява 36-годишният Саватинов, който е роден на 5 май 1980 година в руския град Мичуринск. 75 дни по-късно в столицата на тогавашния СССР - Москва, се провеждат летните олимпийски игри. Сякаш това орисва Митко да спортува. "Майка ми Анна е рускиня, баща ми Тодор, който си отиде от този свят, е българин. Бил съм на 2 години, когато се местим в най-красивия за мен град Гоце Делчев. Над него пък е прекрасната Пирин планина. Учих в Първо основно училище. Чак в 8 клас започнах да тренирам борба свободен стил. Имах добра физика, бях доста здрав. По мое време изборът в спорта тук бе между футбол, хандбал и борба. Нормално с моята физика избрах тепиха", връща се назад във времето шампионът на САЩ.

Признава, че като борец не е имал някакви значими успехи и победи. Но пък борбата е в основата на бъдещите му грандиозни постижения в Страната на неограничените възможности. "Борбата разви всестранно тялото ми. Станах много силен физически. Научи ме на дисциплина. На тепиха си сам, трябва да разчиташ на себе си. Помогна и за укрепването на психиката ми, ставаш по-устойчив и получаваш по-голям шанс да излезеш победител от битката с живота", споделя най-силният мъж на САЩ. 1 година е в казармата - 3 месеца в школата в Плевен и 9 месеца в танкова бригада в Сливен. И идва първата му "схватка" с живота. Започва да работи като бодигард в различни заведения в Гоце Делчев. Стига и до столицата, където също е охранител на клубове. Там се запознава с човек, който го кани в българска циркова трупа, където да е основа на пирамида в акробатичен номер.

2-3 години странства с цирка

пътува до Дубай, Турция, Италия. За 1-2 години пак е бодигард в България. Но от трупата не го забравят и през 2006 година пак го канят на турне, този път в САЩ. Димитър много добре помни датата, когато стъпва в Америка - петък 13-и, месец януари, в градче в Южна Каролина. "Там започнах сериозно да тренирам във фитнес залата. През април 2007 г. гледах по телевизията някакво състезание на силни мъже в Ню Мексико. Не ми се стори, че правят невъзможни за мен неща. И реших да се пробвам. Участвах в състезание по силов трибой и го спечелих в моята категория", казва Димитър. Той наблюдава първоначално надпреварата за най-силен мъж по телевизията.

Решава, че има бъдеще в този спорт. Целенасочените тренировки стартира през 2009 г. Не крие, че му е било много трудно в началото. Още повече че никога не е разчитал на треньори, на щаб, който да се грижи за диетата му, за упражненията му, за възстановяването му. Всичко постига сам. Прави и грешки, които обаче не повтаря. "За мой късмет се оказа, че приятелят ми Крум, който бе в Испания, има лиценз и е специалист по хранене и възстановяване на атлети. Предприехме иновативен метод за подготовката ми, който даде резултат. Много е важно да приемаш в правилно съотношение протеини, мазнини и въглехидрати. Това бе моят крайъгълен камък, който ме изтласка нагоре", разкрива Саватинов. Убеден е, че има още потенциал и има какво да покаже и на съперниците си, и на зрителите на силовия спорт. В момента все още не може да си позволи да купува и консумира необходимата му храна, изчистена от ГМО.

Това би му струвало 300 долара на седмица, а той няма такива средства. Затова купува хранителни продукти, които не са "чисти", тъй като цената им е 120 долара на седмица. Надява се, че скоро ще успее да си набавя нужните му храни. За да жъне победи. "И при нас

има опити за удари под кръста

за спекулации, за манипулации. Гледах какви ги вършеше Чисора с нашия шампион Кубрат Пулев, когото поздравявам за титлата. Но това е част от играта. Аз с такива неща не се занимавам. Фокусирам се върху моята цел. Не губя концентрация и за миг, нито пък време и сили да обръщам внимание на опитите да ме извадят от равновесие", категоричен е атлетът. Как се мотивира? Той просто прави нещата за себе си, за близките си, за сънародниците си, за България. Винаги носи националния трибагреник на състезанията и гордо го развява, когато стъпи на почетната стълбичка. Никак не е леко да поддържа такава спортна форма. Някои виждат само успехите, но не знаят, че тренировките му са 24 часа в денонощието. Радва се, че в България сънародниците му го поздравяват за победите. Не усеща злоба, а само уважение и обич.

"Дори надминават очакванията ми. За 2-3 дни съм в Гоце Делчев и навсякъде ме посрещат с усмивка, поздравяват ме. Два пъти ме избират за спортист на града. Оценяват какво съм постигнал за България. Благодарен съм и на общинското ръководство, което винаги отделя време, за да поговорим. Срещнах се с ученици, с граждани. Усещането е неповторимо", твърди той. Атлетът посетил и Дома за деца и юноши, лишени от родителски грижи, в града под Пирин. И най-силният мъж на Америка си има слабо място. Вече 9 години неизменно до него е съпругата му Кетлийн, която е американка. Но му липсват сестра му Мария и майка му Анна. Липсва му България.

Няма ден, в който да не усети носталгия

Но знае, че жъне успехи и победи за всички тях - за близките си, за страната си. Затова търпи доста лишения. Смята, че упоритостта му помага в спорта. И ще преследва следващата си мечта - да стане най-силен мъж в света. Стига да няма контузии, може да се състезава поне още 10 години. Има и още една мечта - да се завърне и да живее в България.