Михаил Миков се нагърби да води столетницата, когато тя бе в нокдаун

Корнелия Нинова има остър език, но умее да тушира конфликти

В момента БСП не разполага с достатъчно именити и авторитетни политици, за да си позволява постоянно да ги въргаля в калта в името на банални битки за власт. Въпреки това щабовете и съветници на двамата основни претенденти за лидерския пост на предстоящия конгрес - Михаил Миков и Корнелия Нинова, започнаха компроматен "блицкриг", от който няма да произлезе нищо добро не само за тях, но и за партията като цяло. В тръгналия към израждане дебат акцент стават тъмните петна в биографиите на двамата юристи /а кой ли ги няма/, вместо безспорните им постижения. Иначе съперниците за лидерския пост са земляци от Северозапада по рождение. Миков е от Кула, Видинско, а Нинова е от врачанското село Крушовица.

Сегашният председател Миков влиза в надпреварата с лидерски стаж от година и половина в най-мрачното за партията време от целия преход. Той наследи на поста дългогодишния водач Сергей Станишев, който доведе БСП да абдикация от кабинета "Орешарски", трайно влошаване на отношенията с ДПС заради неуспешния коалиционен кабинет и разкол с отделянето на АБВ и Движение 21. Вътрешното разделение - по оста Русия-Запад, отношението към капитала, към бежанците и т.н. също остава високо въпреки

усилията на Миков да поведе дискусията в градивен дух

Юристът от Кула свърза кариерата си с червената партия още през 1997 г. в труден момент, когато БСП беше разгромена и низвергната заради провала на правителството на Виденов. С годините Миков се превърна в един от стълбовете на парламентарната група и неизменен трибун на проблемите на избирателите от Видинския край.

За разлика от други измислени герои и търсачи на бърза слава той остана лоялен на партията и не бягаше от отговорност при оценката на грешките. Успя да запази имиджа и при двете най-трудни задачи - двете години, в които беше вътрешен министър в кабинета "Станишев" и после в ролята си на председател на Народното събрание миналия мандат.

Усилията на Михаил Миков да спре разпада на БСП и да обедини поне временно разбягващия се елит като че ли удрят на камък, но вината може да се търси повече у видните му съпартийци, които волно или неволно, саботират всяка негова стъпка. По този начин когато е силно опозиционен, Миков е критикуван за изолационизъм и сектантство, а реши ли да проведе общи инициативи с ГЕРБ или с АБВ веднага го погват за предателство и размиване на идентичността.

На този проблем ще се натъкне и Корнелия Нинова в случай, че успее да надвие в лидерския двубой на конгреса в началото на май. През годините тя се доказа като универсалният боец на партията на различни позиции във власт и в различни избирателни райони.

Социалистическият й период започва като зам.-министър на икономиката в екипа на Румен Овчаров. Оттогава насам

тя непрекъснато е причислявана към различни лагери

- овчаровистки, първановистки, стойневски и т.н., но всъщност отдавна се е утвърдила като самостоятелен играч, с който всички се съобразяват. Освен женския чар Нинова разчита и на рядко срещаното си качество да тушира конфликтите, да изгражда партньорства и да обединява усилията на хората. В партия като БСП по-срещана е другата порода - хора, които разрушават и отварят нови и нови фронтови линии. Тя е и от редките случаи на депутати, които непрекъснато обикалят избирателните си райони и живеят с болките на хората. Когато беше в Родопите, тя се нагърби със защитата на интересите на тютюнджиите, после с проблемите на миньорите. Притече се на помощ и на земляците си в Мизия по време на тежките наводнения в Северозапада.

В парламента заедно с Мая Манолова двете заформиха опасен за управляващите от ГЕРБ дамски тандем. Корнелия Нинова успя да смени популистката левичарска реторика с по-доближен до реалните проблеми на населението прагматичен стил.

Умереният тон и точните аргументи й спечелиха привърженици

не само сред червените гласоподаватели, но дори и сред нейните политически противници от десницата. За тях тя е синоним на разумен политик, който приема чуждите аргументи, когато са правилни и не си прави евтин пиар на гърба на хорските трагедии и страхове. Ако застане начело на столетната формация, тя ще съумее лесно да си отвори врати за преговори при изграждане на неизбежните леви и по-широки коалиции вляво и в центъра.

Битката за лидерството на БСП тепърва започва, тъй като предстои месец на отчетно-изборни конференции във всички организации. Добре е двамата водещи кандидати да проведат открит и честен спор пред членовете и обществото по болезнените въпроси, вместо да залагат на лични нападки и удари под кръста.