Бил Клинтън дава слово по време на публичното погребение

Септичен шок, това е причината за разтърсилата целия свят смърт на боксовата легенда Мохамед Али. Новината бе обявена от семейството на величието. Публичното погребение на трикратния световен шампион в тежка категория ще се проведе в петък, като близките на покойника призоваха всеки, които желае, да се присъедини. "Той бе гражданин на света и като такъв би искал хора от всички сфери да присъстват на погребението му", заяви говорителят на семейството Боб Гънел. Множество политици, звезди от шоубизнеса и спортисти вече са решили, че ще дойдат да си кажат последно сбогом с Али. Бившият президент на САЩ Бил Клинтън ще даде слово по време на службата, а комикът Били Кристъл също ще изкаже своята почит към великана. Самата процедура ще бъде водена от имам и ще се осъществи по мюсюлмански обичаи. Ковчегът с тялото на Мохамед ще обиколи централните улици на родния му Луисвил, като шествието ще премине и през улицата, кръстена на него. Заключителната част от церемонията ще се осъществи в "KFC Yum! Center", който побира 20 000 души. Сайтът на спортното съоръжение ще излъчи всичко онлайн, за да може милионите фенове на легендарния боксьор и боец за правата на чернокожите да се сбогуват с идола си. Ден преди това ще бъде дадена служба, на която единствено семейството на човека, променил спорта из основи, ще може да го изпрати на небето в интимна обстановка.

Остана неразбран и използван
Дете, болно от рак, към легендата: Отивам при Бог и ще му кажа, че те срещнах

Коментар, Ишмаел Рийд, "Ню Йорк Таймс"

Мохамед Али, който почина в петък на 74, е най-великият боксьор за всички времена, но той също бе и човек, изпълнен с проблеми и прегрешения като всеки друг. Освен това бе и с физически слабости: още в началото докторите го предупреждавали, че получава прекалено много удари по време на спаринги, подготвяйки се за мач. Той не ги слушаше, а хората около него даже не се и опитваха да го разубедят. Много биха се съгласили с мнението на боксовия треньор Емануел Стюърд, че Али трябваше да се откаже след победата над Джордж Форман през 1974 г. Вместо това той продължи да се боксира още седем години и си плати за това в последвалите десетилетия, изпълнени със здравословна и ментална слабост. Неговият треньор Анджело Дънди, призна, че Мохамед вече е имал мозъчни увреждания преди последните си два мача. Изглеждаше, че колкото повече хората гледаха Али, толкова по-малко го разбираха. Много журналисти, които му се кланяха, го причислиха към контракултурата на 60-те заради отказа му през 1967 г. да служи във Виетнам. В действителност той просто следваше правилата за ненасилие, проповядвани от Нацията на исляма, към които той се бе присъединил няколко години по-рано. Неговите отношения с Нацията бяха по-сложни отколкото хората мислеха. Те го считаха за жертва, твърдейки, че организацията просто изстисква пари от него. За разлика от тях аз съм правил интервюта с хора от Нацията. Всичките бяха на противоположното мнение. Според Халила Али, чийто баща е бил част от движението, е дал много повече пари на Мохамед, отколкото е получил в замяна. Някои от членовете на организацията все още таят лоши чувства към боксьора. Дори и така, Али бе щедър. Даже прекалено щедър. Хауърд Мур-младши, адвокат и чест гост в дома на легендата, разказа, че телефонът на Мохамед не спира да звъни по цял ден.

Хора постоянно са искали от звездата да им плати наема

или да им даде пари назаем. В повечето случаи спортното величие е откликвал на молбите. В документалния филм "Историята на Дон Кинг" се твърди, че след като почти умира на ринга срещу Лари Холмс през 1980 г., Кинг, промоутърът на срещата, измамил Али и му платил едва 50 000 долара от полагащите му се 8 млн. (Естествено, Кинг отхвърля обвиненията). Най-великият боксьор нямаше агенти, както другите му колеги, но и той не се спаси от тълпата паразити, които го следваха и окуражаваха да продължи да се бие, независимо от тежките травми по тялото му. Той отнесе такъв бой от Ърни Шейвърс през 1977 г., че Теди Бренър, мачмейкърът в "Медисън Скуеър Гардън", отказа да пусне Али да се бие отново там. След още двубои, докторът на срещата Ферди Пачеко, предупреди, че Али пикае кръв. Никой не обърна внимание на думите му. Понякога легендата се забъркваше с грешните хора, като например един негов другар гангстер, който бе убит през 1973 г. след атентат. Един от мениджърите на боксьора, Ричард М. Хършфийлд, бе престъпник, който се обеси в затвора. Хауърд Смит, бивш шеф на "Мохамед Али Профешънъл Спортс ООД", използваше името на шампиона, за да отмъкне 21,3 млн. долара от "Wells Fargo". Кариерата на Али може да ви накара да се разплачете. Дълго след отказването му, той продължаваше да е символ на сила, но дори и по време на активната му спортна кариера започна да гасне. В началото бе нахакан младок, хвалещ се с красотата си, впечатляващ всички с голямата си уста и увереност. Но трите години извън ринга между 1967-1970 г. се оказаха пагубни. Боксьорът Рон Лайл каза, че преди тази принудителна пауза е било невъзможно да удариш Али - след завръщането му на ринга вече станало прекалено лесно.

Той бе боксьор, но и поет, буквално

Първият път, когато го видях бе през 1963 г., когато дойде да чете свои стихове в кафене в Ню Йорк. За последно го срещнах през 2005 г., когато присъствах на отварянето на центъра "Мохамед Али" в Луисвил, Кентъки. Той изглеждаше изтощен и изстискан. Голямата уста, която разтърсваше нацията, бе затворена. Дали изобщо той е най-великият в историята? Някои казват, че Джо Луис е по-добър. Самият Луис пък твърдеше, че Сони Листън е най-големият шампион в тежка категория за всички времена. И, наистина, Листън преби няколко дузини боксьора по пътя си към върха, та и след като започна да слиза от него. Но тогава се сещам за една история, която ми бе разказана от приятеля и бивш мениджър на величието, Джийн Килрой. Той ми сподели за дете, което умирало от рак, а Али го навестило в болницата. Нахаканият боксьор казал на хлапето, че ще размаже Листън, а той, малчуганът, ще пребори коварната болест. "Не. Отивам при Бог и ще му разкажа, че съм се срещнал с теб", отвърнало момчето.

Светлината му ще продължава да блести

Теди Атлас, боксов треньор и анализатор на ESPN

Бях на 14, когато направих залог, че Али ще бие Джо Фрейзър в първия им мач. Имаше нещо магично в него. Беше като да слушаш Рей Чарлс да пее "Красивата Америка" или Луис Армстронг да надува тромпета, чувствайки сякаш, че могат да изменят Космоса и да наредят всичко по местата си, докато изпълняват парчетата си. Сигурно това бе причината да направя залога, без да имам парите, с които да платя. Али трябваше да спечели. Нищо нямаше да е както трябва, ако бе загубил. Облаците се движеха в ритъма на Рей, небесата аплодираха тромпета на Луис, но нито един букмейкър не се е отказал от залог до този момент. Трябваха ми две седмици, за да събера парите. Дори и тази бръчка във вселената не ме отказа от Али. Когато каза, че няма да участва във войната във Виетнам, че по-скоро би предпочел да се откаже от титлата, парите и даже живота си, не се съгласих с него, но му вярвах. Разбирах, че щом човек е готов да се откаже от всичко, за което се е борил през живота си, не означава, че е прав, но значи, че има нещо, което много малко хора притежават: силата да изпълнят една вяра със значение. Какво е животът, ако нямаме в какво да вярваме и как да повярваме в нещо, ако няма риск? Дори и в тези младежки години вярвах в Али. Спомням си колко малък изглеждаше Джордж Форман, докато рундовете в Заир (днешна Демократична република Конго - б.р.) се нижеха. Сетих се как Али направи своя избор преди години и дори времето, в което бе извън ринга не го отслаби. Той се завърна и победи Джери Куори и Оскар Бонавена само седмици, след като му махнаха забраната да се бие. Спомних си как се изправи от пода в мача с младия Джо Фрейзър. И разбрах, че така се става истински, специален мъж. Не става дума за тежките тренировки в залата, а за отдадеността, с която заставаш зад това, в което вярваш. Тази вечер в Заир той се изправи срещу 193-сантиметров и 100-килограмов звяр, но Али вече се бе борил с нещо по-голямо от това - своята съвест и успя да победи. Мислейки за тези спомени, свързани с него, се сетих за още един урок, този път научен от баща ми. Небето беше ясно над стадиона в Заир. Гледах нагоре и попитах татко защо светлините на някои звезди потрепват. Той ми отвърна, че тези звезди не съществуват от много време, но тяхната светлина е толкова силна и лети от толкова далеч, че дори и сега, години след тяхната гибел, те все още проблясват. Изглеждаше ми правилно тогава, а сега също. Светлината на Али продължава да блести.