Вашингтон. Топбанкери предупредиха, че за САЩ, които преживяват тежка бюджетна криза, настъпват много трудни времена, които могат да се отразят и върху глобалната икономика.

Президентът на Световната банка Джим Йон-Ким алармира за много опасен период за Америка, предаде Ройтерс. Предупреждението е отправено в момент, когато наближава и крайният срок за постигане на споразумение за тавана на дълга, в противен случай страната може да обяви фалит. "Пет дни ни делят от един много опасен момент", посочи Ким при завършването на годишната среща на Световната банка и на Международния валутен фонд във Вашингтон. "Колкото повече се приближаваме до крайния срок, толкова повече това ще окаже влияние върху развиващия се свят", каза шефът на СБ.

"Ако достигнем крайния срок, това ще бъде катастрофално събитие за гореспоменатите страни. Но това може да е в голям ущърб и на развитите икономики", каза Ким. Той посочи, че икономиките по света, в частност американската, ще се сблъскат тогава с покачване на лихвите, със спад на доверието и със забавяне на растежа. Американското министерство на финансите обяви, че няма да разполага с пари в брой от 17 октомври, ако не бъде постигнато споразумение за тавана на дълга и той не бъде повишен от настоящото си ниво от $16,7 трлн.

За предстоящите трудности предупреди и изпълнителният директор на "Дойче банк" Аншу Джейн, според когото, ако бъде обявен дефолт, това ще бъде "напълно катастрофално". "Това ще бъде много бързо разпространяваща се фатална болест", заяви Джейн. Според шефа на "Джей Пи Морган" Джейми Даймън и шефа на "БНП Париба" Бодуен Про фалитът ще има драматични последствия за цената на американския дълг и долара и може да вкара света в нова рецесия. Междувременно американският Сенат се готвеше вчера за рядко срещано в историята на страната неделно заседание. Сенаторите за пореден път трябваше да се опитат да намерят изход от критичната ситуация с бюджета и тавана на външния дълг.

Еврочиновниците също затягат колана

Европейските чиновници също ще трябва да затегнат коланите, тъй като Брюксел е решил да пести от заплати и пенсии. Приет наскоро пакет от мерки предвижда замразяване на трудовите възнаграждения и пенсии за периода 2014-2020 г. Паралелно с това от 1 януари 2014 г. еврочиновниците ще се облагат с данък солидарност, възлизащ на 6 на сто. Освен това компенсации за извънреден труд ще бъдат въведени за работа над 40 часа седмично, а не, като е сега, за над 37,5 часа. Пенсионната възраст за служителите на ЕС ще бъде вдигната с две години и ще достигне 65 години, като се допуска да се работи до 67-годишна възраст, а в изключителни случаи и до 70.