София. Ако някой от българските мафиоти успя да постигне истински скок от нулата до сбъдването на повечето си лични житейски мечти, то символ на това би трябвало да е Константин Димитров-Самоковеца. За разлика от повечето родни гангстери, той няма школовката на борците. Попада сред мутрите напълно случайно - харесват го като портиер на дискотеката на хотел "Рила" в Боровец, а криминалното му досие се изчерпва с участие в групово изнасилване във Варна на дипломатска щерка.

Тръгва от нулата, като отначало единствената му опора е Георги Илиев, който през 1992-1993 г. все още е в сянката на брат си Васил във ВИС. Дори самият Васил Илиев не харесва Самоковеца, когото нарича "лигльо".

Тогава Косьо е момче на 21 години, хубавец, но изключително далеч от поведението на мутра, а още по-малко на мафиот.

Пада си по красиви жени, и това всъщност е в дъното на взаимното харесване с Георги Илиев.

Първият им съвместен проект е обща фирма "Бялата вода" за бутилиране на минерална вода в Долна баня. Косьо става представител на застрахователната компания "ВИС-1" в Самоков и Видин.

За възхода си Косьо е готов на всякакви предизвикателства - като всеки силовак участва и в поръчкови побои. Участва като шеф на банда от 19 души, които отвличат, ограбват, пребиват и изхвърлят на полето със счупен крак и ръка Любомир Илиев-Ломски - конкурент на известния петролен контрабандист Емил Кирилов-Крокодила. През 1996 г. групата на 19-те е осъдена общо на 114 години затвор, Самоковеца получава седем. През 1995 г. срещу него са заведени още две дела - за грабеж с нанасяне на средна телесна повреда и за рекет. Косьо обаче не влиза в затвора, защото присъдата е обжалвана пред Софийския апелативен съд. Делото е върнато отново в Кюстендил, където 19-те биячи са оправдани. Това обаче се случва, когато Самоковеца има подкрепата на тогавашните управляващи от СДС.

Схемата на разпределение на парите е желязна - 40% за него, 60 на сто за партията.

През 2000 г. прокурорът по делото дори не обжалва оправдателната присъда.

В следващите 7 години от 1992 до 1999 г. невзрачният младеж от Самоков прави зашеметяващ скок - от заплата от 500 лв. като портиер, през 1999 г. печели по 100 000 на месец. През 2003 г. състоянието му се оценява на 60 млн. евро, като държавата не му е подарила нищо като активи. Затова макар и никога да не става олигарх, Самоковеца става бос на най-доходоносните сенчести бизнеси - от контрабандата с турски стоки, плодове и зеленчуци, през трансфера на цигари, и накрая през трафика на дрога. Въпреки това, заради произхода си от Самоков, до последно е наричан сред мутрите Картофения бос. Но това е повече ирония - колкото да се омаловажи ролята му и влиянието му на всичките ни граници.

Пред 1999 г. Самоковеца само за 3 месеца успява да овладее 90 на сто от контрабандата.

Макар антимафиотите уж да го разработват в разработката "Киби", става ясно, че целият отдел по стоковата контрабанда по скоро гледа какво прави Косьо с подкрепата на държавата. През 2002 г. целият отдел от 6 души, с изключение на "предателя", е уволнен от тогавашния главен секретар Бойко Борисов. Не без помощта на Косьо Самоковеца, който по това време се опитва да търси нови партийни покровители.

Разцветът на Самоковеца го води до среща с друг виден контрабандист Иван Тодоров-Доктора, на която Косьо се опитва да поеме и транзита на цигари, където също лесно може да се транспортират наркотици. Косьо издържа теста, като прекарва 18 тира от Кулата към ГКПП Йовково - на северната граница на път от Гърция за Молдова и Украйна. Доктора пък твърдо не иска да пусне Косьо по европейските трасета през Македония за Холандия, Германия и Великобритания. Този маршрут е жизненонеобходим за Самоковеца, за да може да прекарва наркотици.

Но "мачът е свирен" - висаджиите постепенно трябва да изчезнат от сцената. След като през ноември 2003 г. изчезва Мето Илиянски, един от най-големите мозъци сред мафиотите и откровен враг на Самоковеца, е ясно, че в най-скоро време ще дойде ред и на момчето от Самоков. По това време Самоковеца вече върти канали за трафик на дрога и работи с контрагенти от Белгия и Холандия. Негова запазена марка е трафикът на кокаин от "ниската земя", маскиран като внос на цветя.

Самоковеца успява да сбъдне повечето от мечтите си - построява си "Замъка" в Боровец, имението прилича на средновековен замък с кули, купува апартамент и няколко бутика в Лондон на миля и половина от кралския дворец в Саут Кенсънгтън. Накрая сменя съпругата си Ангелинка с топмодела Цеци Красимирова.

Месец преди да бъде убит, Самоковеца изрича култовата фраза: "Не ги познавам нито Маргинчетата, нито Руснака". Прави го, за да покаже колко много се е издигнал и е стигнал европейски мащаби.

Бързият му живот обаче, свършва изведнъж. Убиват го на 6 декември в центъра на Амстердам, секунди преди да влезе в бижутериен магазин и да купи диамантен пръстен на новата си възлюбена Цеци Красимирова.

Убит е от Ервин Врекер, в чийто телефон откриват номера на някой си Ланге. Става дума за Стефан Качиков-Дългия, човек на сливенския Йоско Йосифов.

Сега се твърди, че поръчката за разстрела на Самоковеца идва от висши функционери на СИК. Каквато и да е истината, е ясно, че в началото на новото столетие висаджиите бързо отстъпват превзетите по-рано позиции и гинат като мухи. Но вендетата рано или късно се обръща срещу самите тях.