За всички европейци, имащи отношение към случващото се: Това, на което ставаме свидетели е просто лондонски театър

Драги гласоподаватели,

Избрали да излезете от ЕС, Честито! С един „Х" успяхте да:

1. Cринете валутата си до рекордно за 30 години ниво и да нанесете щети в размер на 2 млрд. щ.д. на глобалната икономика.
2. Изкрещите, че нещо не е наред с ЕС. Наистина нямахме представа!
3. Накарате собствената ви столица да иска да се отцепи от вас. Подписана е петиция до кмета на града Садик Хан да обяви Лондон за независим и да кандидатства за присъединяване към ЕС.
4. "Взривите" цялото си Обединено кралство с Шотландия и Северна Ирландия, които сега искат да ви зарежат в полза на ЕС. Шотландия дори ще се опита да наложи вето на вота.
5. Настроите останалите страни в ЕС срещу себе си, като за пореден път показвате, че ​​всъщност заслужавате нещо по-добро от нас.
6. Дори по-лошо, настроихте даже и съгражданите си срещу вас. В вече не толкова "Обединеното" кралство вотът демонстрира значителни разлики между поколенията и нивото на образование, като по-младите и по-умните гласуваха да останат.
7. Докажете, че демокрацията е закон на демагогията, където масите числено превъзхождат интелигенцията.
8. Станете за смях като търсите в Google какво е ЕС след гласуването. Някои от вас съжаляваха другата сутрин, точно както след препиване в кварталната кръчма, което не ви се случва рядко.
9. Изгубите много работни места: големи американски компании планират да напуснат Великобритания, ако нямат да е врата към ЕС.
10. Направите богатите още по-богати, като любимеца ви Джордж Сорос - милиардерът, който счупи Банката на Англия през 1992 г., сега се обогати още повече на ваш гръб.

Защото наистина това е почти всичко, което постигнахте с необвързващия си референдум. Както предполагам, повечето от вас не са имали желанието (волята) или акъла да се запознаят с правната система на собствената си страна. Моля да ми позволите – на мен, чужденецът – да ви помогне. Преди да се правят дълбоки заключения, всички трябва да получим най-малко основно разбиране на доста специфичната британска правна система.

Всеки, който погледне отвъд сензационните, сеещи паника изводи на медиите, би осъзнал, че вотът на практика е недействителен. Резултатът от референдума няма да промени нищо законно от само себе си.

Референдумите са правно необвързващи във Великобритания. И тъй като за разлика от повечето други цивилизовани страни, Кралството няма писмена конституция, суверенитетът е изцяло в ръцете на парламента. На теория и практика суверенитетът всъщност е в парламентарната Камарата на общините.

Великобритания може да напусне ЕС само с решение на парламента. Въпреки че правителството приема, че е в процес на "демократичното задължение да приведе в действие решението на избирателите", референдумът от миналия четвъртък не е конституционен. Казано по-просто: решение да напусне ЕС ще трябва да вземе парламентът, а повечето му членове са про-ЕС (454 депутати срещу 147, ако трябва да бъдем точни). Тези депутати имат подкрепата на големия бизнес който в момента хич не ви обича, драги избиратели. Корпорациите, в които голяма част от вас работят, правят много пари от връзките си с и в ЕС.

От правна гледна точка, сегашният парламент дори няма мандат да вземе това решение, тъй като не е в предизборната програма на повечето от страните в него.

Това означава, че народните ви избраници или ще трябва да подадат оставка, или опозицията трябва да спечели вот на недоверие. И двата варианта биха довели до предсрочни избори. Другата алтернатива е вотът за излизане от ЕС да се проведе след следващите избори през 2020 г. Но новото правителство, начело с нов министър-председател, не би било политически задължено да въведе резултатите от референдума в сила, освен ако не поеме този ангажимент изрично. Разбира се, ако премиерът, който поведе консерваторите към предсрочни избори е Майкъл Гоув или Борис Джонсън, партията може да направи точно това.

Дори и тогава, новият лидер на консерваторите може да обещае предоговаряне на членството на Великобритания като алтернатива на Brexit, знаейки, че Великобритания ще бъде в много по-силна позиция, отколкото беше, когато Камерън опита тази тактика.

Дори и някой парламент НЯКОГА да гласува да напусне, ЩЕ ИМА 2 години преходен период, като в крайна сметка Великобритания ще получи преференциален статут. На практика нищо няма да се промени с изключение на някои екстри, на които се радвахте досега. Като например - да се преместите в сравнително бедна страна от сорта на България и да живеете като лордове. Ако вашият вот НЯКОГА мине през парламента, можете да се сбогувате с тази перспектива.

Парламентът би могъл просто да отмени Закона за Европейските общности от 1972 г. Това обаче би било нарушение на договорните задължения на Великобритания по силата на международното право. Освен това, Законът за референдуми позволява шест седмици на всеки, който оспорва резултата да предяви иск за съдебно преразглеждане.

Да не говорим за най-новите предложения за референдум (Лондон напуска, Шотландия напуска, евентуално Северна Ирландия напуска). Нещо повече - петиция за повторното провеждане на референдума е натрупала над 3 милиона подписа и лейбъристкият депутат Дейвид Леми призова парламента да блокира Brexit. Така че не вадете шампанското още, тъй като нищо не е решено!

В допълнение: към парламентарната сага, от правна гледна точка излизане от ЕС е възможно само въз основа на член 50 от Лисабонския договор. Член 50 на Лисабонския договор на ЕС предвижда механизъм за напускане, при който всяка държава-членка на ЕС "може да реши да се оттегли от Съюза в съответствие със своите конституционни изисквания".

Една държава, която реши да се оттегли "трябва да уведоми Европейския Съвет за намерението си". Така оттеглянето няма да се инициира, докато не се внесе официално уведомление. Вашият премиер Дейвид Камерън вече заяви, че няма да се позове на член 50 преди да напусне властта през октомври. Това отново означава, че нямате абсолютно никаква причина да пляскате с ръце, тъй като нищо няма да се случи най-малко 3 месеца.

Предполагам, че на тези от вас с научна степен по Big Brother ви е трудно да проумеете правната тематика. Въпреки, че повечето от вас не разбират правната система на собствената си страна, налага се да живеете в общоприетите закони и ред. Разбирам, че е по-лесно да се игнорира нещо, което не ви е ясно, да не говорим нещо толкова скучно като правото, така че ще се опитам да го кажа колкото може по-ясно: ВАШИЯТ ГЛАС ЗА СЕГА НЯМА ДА ИМА НИКАКВИ ПРАВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. НИЩО НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ въпреки шока и медийната истерия.

Но ако все пак нещо НЯКОГА се случи, излизаща страна престава да бъде член на ЕС две години след нотификацията съгласно чл.50, освен ако е било договорено удължаване на преговорите с единодушието на Европейския съвет и напускащата държава или споразумението за излизане е с по-ранна или по-късна дата.

Това предполага, че ще получите специален статут, тъй като британското правителство и политическите партии са предимно проевропейски настроени, както са и мощните държавни институции на страната. Да не говорим за предприятията, които са тясно свързани с единния европейски пазар.

Дори Brexit някога се случи, Великобритания ще сключи сделки с Брюксел, за да остане на единния пазар. В замяна на това ще продължи да плаща за достъп до него както прави сега. Може да има няколко символични промени, за да се успокои обществеността и да се поддържа голямото шоу наречено Brexit, но в действителност малко неща ще се променят.

Това не е просто мое мнение - това подсказва поведението на лидерите ви. Въпреки че Дейвид Камерън беше за оставане в ЕС, опортюнистично обеща референдума в кампанията си, за да спечели изборите. Подаде оставка, но ще остане на власт до конференцията на Консерваторите през октомври, за да успокои положението поне донякъде. Важното е, че не се позова на член 50 и ще остави "удоволствието" на наследника си. Това ще бъде най-вероятно активистът за излизане Борис, който обаче побърза да подчертае след изненадващите резултати, че "няма нужда да се бърза".

Това, Дами и Господа,

е епичен пример какво се случва, когато един политически блъф се превръща в обществено-икономически бумеранг. От друга страна, ЕС обяви, че ви иска вън колкото може по-бързо и по-безболезнено.

Не ме разбирайте погрешно - и аз имам своите критики към функционирането на сегашния ЕС. Но като образован човек си давам сметка, че в днешния глобализиран свят, управляван от търговски организации като НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия), Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, и Китай, интеграцията е единственият шанс на Европа.

Както някои от вас може би са чели в таблоидите "Сън" или "Дейли Мейл", бежанската вълна доведе до най-голямата криза в континентална Европа от Втората световна война насам. Вашето желание да се откажете сега, след като сте се възползвали от икономическия бум, подсигурен от Съюза и евтината работна ръка (кой мислите, че ще ви работи по откритите строежи при дъжд и вятър, ще ви чисти, ще ви бере ягодите и въобще ще ви обслужва след Brexit?) е не просто признак на вашата страхливост, но и предателство.

Искрено ваш,
Магистър по право от Лондонския университетски колеж, който отказва да живее във вашата страна

PS: За всички европейци, имащи отношение към случващото се: Това, на което ставаме свидетели е просто лондонски театър. Пиесата целеше да се вдигнат "котировките" на и без това голямото британско самочувствие.

И да се подобрят на позициите на страната в рамките на преговорите в ЕС. Така че, не се притеснявайте - настанете се удобно и се насладете на шоуто. Или си купете лири.

Юридически референдумът е необвързващ по сила и единственият му реален ефект освен обезценяването на лирата е, че ще бъде добра основа да изнудвате ЕС за по-добри условия, както Гърция и Турция направиха. Въпросът е дали ще се вържем?