Президентът на Русия Владимир Путин написа статия „75 години от Великата Победа: обща отговорност пред историята и бъдещето“. Материалът е публикуван на сайта на Кремъл и в „Российская газета“

Ето част от нея.

"Изминаха 75 години от края на Великата Отечествена война. През тези години израснаха няколко поколения. Политическата карта на планетата се промени. Няма го Съветския съюз, който спечели грандиозна, смазваща победа над нацизма и спаси целия свят. А и самите събития от тази война, дори участвалите в нея, са далечно минало.

Но защо Русия чества на 9 май като най-важния празник? А на 22 юни животът сякаш замръзва. И бучка се търкаля към гърлото? Прието е да се казва: войната е оставила дълбока следа в историята на всяко семейство. Зад тези думи стои съдбата на милиони хора, техните страдания и болка от загубата. Гордост, справедливост и памет.

За моите родители войната са страшните мъки в блокирания Ленинград, където умира двугодишния ми брат Витя. Където по чудо оцеляла мама. Баща ми, имайки броня, отива доброволец да защитава родния си град. Той постъпва така, както и милиони съветски граждани. Воювал е на плацдарма Невский пятачок и е ранен тежко.

И колкото по-далеч са тези години, толкова по-голяма е необходимостта от разговори с родителите, за да научите повече за военния период от живота им. Но вече е невъзможно да се пита нещо. Ето защо пазя свято сърдечните си разговори с баща ми и майка си по тази тема, техните скъпи емоции.

За мен и моите връстници е важно нашите деца, внуци, правнуци да разберат през какви изпитания и мъки са преминали техните предци. Как и защо може са успели да издържат и победят. Откъде се появи тяхната наистина желязна сила, която изненада и зарадва целия свят? Да, те защитиха дома си, децата, роднините, семейството си.

Но всички бяха обединени от любов към Родината, към Отечеството. Това дълбоко, лично чувство в неговата цялост се отразява в самата същност на нашия народ и се превърна в едно от определящите обстоятелства в неговата героична, жертвена борба срещу нацистите. Хората често питат: „Как ще се държи настоящото поколение? Какво ще се случи в критична ситуация?“

Пред очите ми изникват - млади лекари, медицински сестри, понякога вчерашни студенти, които днес отиват в „червената зона“, за да спасяват хората. Нашите войници в борбата с международния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия, стояха до смърт. Много млади момчета. Много бойци на легендарната, безсмъртна шеста авиационна рота бяха на 19-20 години. Но всички показаха, че са достойни за подвига на войниците на страната ни, които я защитаваха по време на Великата отечествена война.

Следователно съм сигурен, че характерът на народите на Русия е да изпълняват своя дълг, а не да се щадят, ако обстоятелствата го налагат. Безкористност, патриотизъм, любов към дома си, към семейството, към отечеството - тези ценности днес са основополагащи за руското общество. На тях, до голяма степен, се дължи суверенитета на нашата страна.

Нашата отговорност към миналото и бъдещето е да направим всичко, за да предотвратим повторението на тези ужасни трагедии. Затова счетох за свой дълг да направя статия за Втората световна и Великата отечествена война

 Обсъждах тази идея повече от веднъж в разговори със световни лидери, срещнах тяхното разбиране.

В края на миналата година на срещата на върха на лидерите на страните от ОНД (Организацията на независимите държави, приемникът на СССР – бел. ред. ) всички бяхме обединени: важно е да предадем на потомците паметта, че победата над нацизма е спечелена предимно от съветския народ, че в тази героична борба - отпред и отзад, рамо до рамо - имаше представители на всички републики на Съветския съюз.

Тогава говорих с колегите си за труден предвоенния период.

Още веднъж ви напомням очевидното. Основните причини за Втората световна война до голяма степен произтичат от решения, взети след Първата световна война. Версайският договор се превърна в символ на дълбока несправедливост за Германия.

Всъщност това беше грабеж на страната, която беше длъжна да плати огромни репарации на Западните съюзници, което изчерпа икономиката ѝ. Главнокомандващият на Съюзните сили, френският маршал Ф. Фош пророчески описа Версай: „Това не е мир. Това е примирие за двадесет години“.

Един от най-важните резултати от Първата световна война е създаването на Лигата на нациите. На тази международна организация се възлагаха големи надежди да осигури дългосрочен мир и колективна сигурност. Това беше прогресивна идея, последователното изпълнение на която без преувеличение можеше да предотврати повторение на ужасите на глобалната война.

Лигата на нациите, която обаче беше доминирана от държавите-победители Великобритания и Франция, показа своята неефективност и просто затъна в празни приказки. В Лигата на нациите, а и въобще на европейския континент, многократните призиви на Съветския съюз да се създаде равноправна система на колективна сигурност не бяха чути.

По-специално, за сключване на източноевропейски и тихоокеански пактове, които биха могли да поставят бариера пред агресията. Тези предложения бяха игнорирани.

Разделението на Чехословакия беше жестоко и цинично. Мюнхен дори свали официалните, крехки гаранции, които останаха на континента. Той показа, че взаимните споразумения не струват нищо. Именно Мюнхенският сговор послужи като „спусъка“, след който голямата война в Европа стана неизбежна.

Днес европейските политици и най-вече полските лидери биха искали да „премълчат“ Мюнхен. Защо? Не само защото техните страни тогава предадоха задълженията си и подкрепиха Мюнхенския сговор, но и защото някои от тях участваха в делбата на плячката. Но и защото е някак неудобно да си припомним, че в онези драматични дни от 1938 г. само СССР се застъпва за Чехословакия.

Съветският съюз въз основа на международните си задължения, включително споразумения с Франция и Чехословакия, се опита да предотврати трагедията. Полша, преследвайки своите интереси, направи всичко възможно да предотврати създаването на система за колективна сигурност в Европа.

На 19 септември 1938 г. полският министър на външните работи Й. Бек директно пише за това на споменатия вече посланик Й. Липски преди срещата си с Хитлер: „... през последната година полското правителство отхвърля предложението четири пъти да се присъедини към международната интервенция в защита на Чехословакия“.

В същото време Съветският съюз се опитваше до последната възможност да използва всеки шанс за създаване на антихитлерова коалиция. Повтарям: въпреки двуличната позиция на страните от Запада. Така чрез разузнавателните служби съветското ръководство получи подробна информация за задкулисните англо-германски контакти през лятото на 1939 година.

Обръщам ви внимание на факта, че те се провеждаха много интензивно и почти едновременно с тристранните разговори на представители на Франция, Великобритания и СССР, които, напротив, бяха умишлено забавени от западните партньори. В тази връзка ще цитирам документ от британските архиви. Това е инструкция от британската военна мисия, която пристигна в Москва през август 1939г.

В нея изрично се посочва, че делегацията трябва да „преговаря много бавно“; че "правителството на Обединеното кралство не е готово да поеме подробни ангажименти, които биха могли да ограничат нашата свобода на действие при всякакви обстоятелства“.

Отбелязвам също: за разлика от британската и френската, съветската делегация се ръководеше от висши ръководители на Червената армия, които имаха всички необходими правомощия за „подписване на военна конвенция за организиране на военна отбрана на Англия, Франция и СССР срещу агресията в Европа“.