36-годишен мъж от Силистра развива тежки ставни заболявания след лекарска грешка преди, а от шест години е неподвижен на легло, съобщи bTV.

Когато е на шест години, Турхан Кямилов се разболява от шарка, но лекарите го лекуват от обрив. В резултат на това се отключва псориазис, който постепенно прогресира в тежки ставни заболявания и преди 6 години мъжът остава напълно неподвижен, с 93% инвалидност.

„Отпуснаха ми един инжекции, казват, че инжекциите действат много добре, но те са само за гръбнака и малките стави. За краката казват - протезиране в Плевен”, разказа Турхан Кямилов.

Медиците предлагат на Турхан подмяна на тазобедрените и коленните стави като единствена възможност отново да се движи. „Като протезират, мога да ходя изправен, без да се движи гръбнака, но мога да ходя - до тоалетна, вече няма да имам нужда вече и от личен асистент. Казват - ако се оперираш и четирите операции бъдат успешни, можеш дори да си търсиш и някаква инвалидна работа”, обясни мъжът.

Семейството обаче не разполага с 30 000 лв., колкото ще струва операциите. Не получава и помощ от институциите, въпреки изпратените молби. Турхан взима 100 лв. инвалидна пенсия, а майка му - 160 лв. като личен асистент. Живеят в апартамент на роднина, а ток дава съседът - колкото за една крушка и за компютъра, единствената връзка със света за Турхан. Всичко ценно са дали в заложна къща, включително и инструментите на мъжа от работата му като електротехник.

„Монитор, микровълнова, газова бутилка, телефони, инструментите на сина ми, печките съм дала във вторични - само и само да му купя лекарства. Всичко, каквото имах в апартамента, ми отиде. Живеем вече петата година в тази къща, няма ток, няма вода, няма канал, баня и тоалетна, все така”, разказа майката на Турхан Хакмет Мустафова.

„Дойдох тука да им дам кураж, както се казва, с една дума, тези хора да ги насърчавам да не се отказват от живота си”, споделя Хюсеин Ибрям, който е приятел на семейството.

Виж още: 

Да не бъде в тежест на никого и сам да се грижи за прехраната на двучленното семейство - такова е желанието на младия мъж, който вече е на предела на силите си. „Моята мечта е да се движа, да проходя отново. Защото да го гледам този таван шест години, вече ще трябва да минавам на антидепресанти”, признава Турхан.

„От управляващите искам едно жилище да живеем и ние като добри хора. Като нормални ли, как да обясня. Защото това не е живот, дето го живеем”, казва майка му Хакмет Мустафова.