Европейският съюз предлага създаването на още приемни центрове за регистрация на мигранти в Балканските страни, които не са членки на Съюза. Те ще допълват т.нар. "горещи точки", установени в Гърция и Италия. Темата беше обсъдена на приключилата среща на вътрешните министри от общността в Брюксел. Те обещаха също да ускорят приема на бежанци по квоти.

Страните-членки се ангажират да използват всички юридически средства, за да регистрират преминаващите мигранти, дори и те да отказват тази процедура, пише в заключенията. Това включва и принудително задържане, докато не им бъдат снети пръстови отпечатъци. 

Трябва да се сложи край на безконтролното пропускане през границата – това важи, колкото за входните, толкова и за транзитните държави, заяви министърът по миграцията на Люксембург Жан Аселборн.

Тъй като на гръцките острови ежедневно пристигат по 10 хиляди души, част от тях преминават на север през границите, без да се знае тяхната самоличност. Било илюзия, според Аселборн, да се очаква от Гърция сама да изпълни задачата по регистрация на всички мигранти. Затова ротационното председателство предлага по Балканския маршрут също да се създадат "центрове за обработка", подобни на вече откритите "горещи точки" в на гръцка и италианска територия:

Тези центрове биха могли да се открият в и извън ЕС. Там ще се започват процедури за даване на убежище или за експулсиране, ако такъв е случаят. Когато говоря за страните извън Съюза, имам предвид тези от Балканите, без Турция.

Не стана ясно, дали от балканските еврочленки – като Хърватия или България, също ще се изисква такава инфраструктура. Жан Аселборн призна, че концепцията им още се проучва юридически. Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев не даде изявление за българските журналисти.

Същевременно министрите обещаха да сътрудничат за по-бързото разпределяне на 160-те хиляди бежанци от Италия и Гърция, допълни еврокомисарят Димитрис Аврамопулос.