Цай Инг-уен има аборигенски корени и е неомъжена, но спечели сърцата на тайванците

Първата жена президент на Тайван, първият президент с аборигенски корени и първият несемеен държавен глава на страната. Това са само част от "званията", с които ще се окичи Цай Инг-уен, избрана на 16 януари за президент на Тайван.
60-годишната вечно усмихната, но делова дама, има в биографията си зашеметяващи политически успехи, въпреки че влиза в политиката случайно. Със спечелването на изборите тя въвежда редица новости в образа на държавния глава. Това обаче далеч не означава отслабване авторитета на институцията, а напротив - обогатяване. Въпреки че Цай е нестандартен президент по съществуващите до момента стандарти, се очаква тя да продължи да работи делово и сериозно, без излишни емоции, както го е правила винаги.

Цай съчетава в себе си привидно противоречащи си качества. Тя излиза извън стандартите и на моменти изглежда скандална - например с това, че е неомъжена и няма деца. "В днешното общество човек дори да не е женен, все още може да получи всичко, което бракът може да му предложи", отговаря тя, когато някой повдигне този въпрос. Цай открито подкрепя и хомосексуалистите, като заявява, че всеки има право да обича и да търси щастието си както намери за добре. Друга новост, която Цай ще въведе в президентската институция, е аборигенският произход. Баща й е представител на етническата група Хака, която населява основно южен Китай, а баба й по майчина линия е от племето Пайван - традиционното население на Тайван. Цай е и първият избран от народа президент на страната, който преди това не е заемал друга избираема длъжност. Тя става и втората жена президент в Азия след южнокорейката Пак Гюн-хе, както и първата жена държавен глава на континента, която не принадлежи на политическа династия.

Въпреки че слага край на редица традиции, Цай е сериозен и методичен политик, далеч от излишната емоционалност и празната реторика. В работата си предпочита да държи и отстоява ясна позиция, избягва крайностите и се стреми към компромис, без да отстъпва от важните за нейната позиция точки. Историята показва, че стратегията й е успешна - влиза случайно в политиката, но бързо се издига до съветник на президента и министър в правителството на Тайван. Само 4 г. след като става член на партията си, тя вече е неин лидер, вади я от дъното и я прави водеща политическа сила.

Кариерата на Цай е донякъде предопределена от нейния баща. Тя е най-малкото измежду 9 деца в семейството и когато завършва училище, баща й я моли да му направи услуга като се запише да учи право. Тази насока се оказва по сърце на Цай, която завършва право в Националния университет на Тайван, после учи в университета "Корнъл" в САЩ и защитава докторантура в Лондонското училище по икономика по специалност Политически науки. След това започва кариера на университетски преподавател, която няма амбиции да сменя до края на живота си.

В началото на 90-те години обаче Цай получава неочаквано предложение, което ще промени курса на кариерата й драматично. През 1993 г., на 37-годишна възраст, Цай е поканена да участва в преговорите за присъединяването на Тайван в Световната търговска организация. С времето става един от най-доверените хора на тогавашния президент Ли Тен-хуей, негов съветник и по-късно съветник в Националния съвет за сигурност в периода 1999-2000 г. През 2000 г. опозиционната тогава Демократическа прогресивна партия печели президентските избори, а Цай е поканена от президента Чен Шуй-биан за министър по въпросите на отношенията с Китай. Тогава Цай отново поставя рекорди - тя е първата жена, оглавяваща тази институция, и най-младият министър по китайските въпроси.

Цай се присъединява официално към Демократическата прогресивна партия (ДПП) едва през 2004 г. и е избрана за депутат същата година. Кариерата й в политиката продължава нагоре, като през 2006 г. е назначена за вицепремиер. През 2007 г. правителството подава оставка и Цай за кратко излиза от властта като оглавява компания за биотехнологии. Година по-късно обаче се завръща като кандидат за председателското място в партията и го спечелва. Встъпва в длъжност в същия ден, в който и избраният тогава президент Ма Инг-Джоу. По времето, когато Цай поема ДПП, партията е в криза и пред разделение. Лидерката се заема да я трансформира и през 2010 г. е преизбрана за поста, както и за втори път през 2014 г. По това време става и очевидна трансформацията на Цай от университетски професор към влиятелна политическа фигура. През 2012 г. се впуска в още по-дълбоки води - президентската надпревара, и след битка с още двама съпартийци получава номинацията на партията си за президентските избори. Въпреки че ги губи и веднага след това подава оставка като председател на ДПП, и това оттегляне от политиката не продължава дълго. През март 2014 г., въпреки предишния неуспех, Цай отново е кандидат за лидер на ДПП. Останалите двама кандидати се отказват след масовите студентски протести срещу търговското споразумение с Китай и Цай остава единственият възможен лидер. Така през 2015 г. тя отново рискува да влезе в президентската надпревара.

Цай Инг-уен се самоопределя като "атипична политическа фигура". Тя няма същите политически амбиции и жажда за власт като традиционните политици. Във всеки момент е психологически готова да се оттегли от политиката и да поеме отговорност за грешките или изборните си провали. В автобиографията си разказва за трудностите, които е срещала по време на предизборните митинги. Тя потърсила съвет от ръководител на театрална трупа Ли Юнг-фен как да направи събитията по-емоционални и ангажиращи публиката. Ли й отговорил, че истинските актьори не се интересуват от реакцията на публиката, а се фокусират върху изпълнението на собствената си роля. Затова и тя решила да остане себе си, да използва собствения си политически речник и да представя вижданията си методично и логично. И въпреки че на митингите й липсват еуфория и гръмки емоционални лозунги, стратегията се оказва успешна.