• Доган отправи апел да се приключи с разделенията в обществото
• Даде силна заявка за репутацията, която може да донесе на бъдещо правителство, казва доц. Татяна Буруджиева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Доц. Буруджиева, какъв политически знак даде ДПС с решенията си от първата по рода си онлайн отчетно-изборна конференция?
- ДПС направи доста силна крачка за влизане в предизборна кампания. Основно с две от посланията си. Първото, разбира се, е свързано с предложенията им за развитие на България, което можем да приемем директно за предизборна платформа. Второто е апелът да се приключи с разделенията в обществото. Защото предизвикателства, пред които сме изправени изискват обединяване на политиците около важни и стратегически мерки за държавата.
- Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган натовари с още по-голям смисъл основните постулати на ДПС - единството и заедността. Постави тези две ценности в глобален план. Какво още разчетохме в думите му?
- Да, той ги свърза директно с едно доста драматично понятие - хуманитарна катастрофа, казвайки че предотвратяването й е задачата на задачите. Всъщност, една такава задача е изключително силен аргумент за обединяване на усилията около конкретен план. Ако трябва да дам пример като аналог, Планът "Маршъл" е такава задача. Тук не говорим за премахване на разделенията и различията между партиите. Става въпрос не просто за стратегическа, а за оцеляваща задача, за възможността въобще да се изправи на крака едно общество. Това изисква всеки в рамките на своите интереси, възможности и подкрепа от избирателите си да направи усилия към общи национални задачи.
- Дойде ли времето партиите да седнат на една маса и да определят приоритети, които ще следват независимо коя от тях е на власт?
- То не си е отивало още от 1990 г. Но тогава Кръглата маса успя да формулира единствено създаването на Конституция и, разбира се, в най-общ план идеята, че ще се въвежда пазарна икономика. Оттам нататък видяхме, че този тип сядане на масата не е достатъчен. Общата идея да се присъединим към европейското демократично семейство и към Блока за сигурност породи толкова разнопосочни практически решения на политическите задачи, че не успяхме да постигнем много. С пандемията и необходимостта България да даде отговор на променящата се ситуация ние не можем да даваме старите отговори. Този разговор трябва да бъде действително по конкретизация на политиките до ниво национален интерес. И нито една политическа партия не бива да си позволява детайлизирани политически решения, които да ни доведат до противоречиви резултати. Защото така просто ще правим крачки ту насам, ту натам и няма да можем да постигнем нищо - така, както се лутаме вече 30 години.
- С доклада на председателя Мустафа Карадайъ ДПС даде заявка за участие в изпълнителната власт. Какво място в следващото управление виждате за ДПС?
- Ако свържем това с апела на почетния председател Ахмед Доган политиците в ДПС да не прекаляват с излизането напред, аз специално го интерпретирам като заявка на Движението, че е готово да подкрепи създаването на някакъв тип експертно правителство, но с политическа отговорност. Сигурна съм, че опитът, който имаме от такъв тип правителства, по-скоро трябва ни заведе до кабинет с политическа отговорност.
- Какво означава това?
- Политически фигури от различни партии без да говорим за коалиционно правителство. И оттук ДПС ще е отворено към всякаква подкрепа на правителства, които обаче дават възможност да се изпълнява предложената от Движението програма за ускорено и догонващо развитие. Това означава, че ДПС няма да излезе от обичайния си стил - дори, когато участва в правителство, обикновено представя това участие по-скоро като символична подкрепа, отколкото като директно овластяване. Подозренията и негативизма към ДПС са точно в тази посока - че без съвсем публично да участват във властта те са доста добре поставени в йерархичната и властова структура на обществото. И затова ми се струва, че заявката на ДПС е по-скоро в много ясна подкрепа по отношение на национални политики. Много е важно да имаме тази заявка преди изборите, защото един от големите проблеми след вота, ще е създаването на правителство. Особено ако парламентът е твърде шарен.
В момента нямаме консенсус в обществото, нямаме доминиращи тенденции. Затова смятам, че по-чистата заявка е отваряне на фронтовете за сътрудничество, отколкото за битка. Това каза според мен Карадайъ по отношение на властта.
- За първи път приветствие отправи президентът на Турция Реджеп Ердоган. В него едни разчетоха признанието към ДПС като единствената партия, която защитава интересите на българските турци. Други видяха жест към ГЕРБ заради думите "моят скъп приятел Бойко Борисов". Какъв е Вашият прочит?
- Не е изненадващо това, което Ердоган каза за Борисов. Всички знаем, че включително когато европейският политически елит иска да има разговори с Ердоган, това се случва с посредничеството на българския министър-председател. По-ключово важен е фактът, че точно на национална конференция на ДПС се получава това приветствие от Ердоган. Знаем за тежката политическа драма, която изживя ДПС с отцепването на ДОСТ и с факта, че турският посланик имаше и изразяваше доста сериозни връзки и отношения с Лютви Местан. Това приветствие от една страна като че ли изпълнява функцията да каже, че единствената партия, която изразява според турския президент интересите на българските турци, е ДПС. И няма друга. Чисто електорално това не дава никаква възможност на ДОСТ за привличане на избиратели от ДПС.
От друга страна по повод всичко, което се случи със Западните Балкани и всичко, което ще се случва в света от гледна точка на пренареждането в международните отношения, ДПС направи заявка, че е един от важните фактори за формиране на политиките на стабилност на Балканите.
- Палитрата от поздравления към форума бе изключително сериозна - освен от Турция, приветствия имаше от Европа, Азия, Балканите. Какъв знак е това?
- За мен това е заявка за репутацията, която може да донесе подкрепата на ДПС за едно бъдещо българско правителство в международната му политика.
- Как си обяснявате този парадокс - неглижирането на ДПС у нас и високата международна оценка, която Движението получава?
- Два са факторите. Единият е стабилността, която ДПС 30 години показа в подготовката и развитието на своите кадри. Няма друга партия, която да го е направила и това неизбежно носи негатив от гледна точка на това, че кадрите и хората, които подкрепят ДПС се развиват и все повече нарастват в рамките на българската администрация и политическите квоти и позиции. Нещо, което се връзва с втория фактор и това е национализмът, който винаги е стъпвал в последните 10-20 години на етническото разделение, особено по избори. Предполагам, че сега - заради пандемията, няма да се случи, но знаете, че гласуването на българските турци в Турция винаги е било част от темите в предизборната кампания. Винаги е било спирачка и за по-сериозното отпушване в Изборния кодекс на възможността българите в чужбина да гласуват по-масово.
От друга страна в българските турци не е отмрял ужасът от т.нар. възродителния процес и онова, което са преживели. Това са поколения, които физически имат спомен от насилственото променяне на имената. Все още имаме семейства, които живеят разделено. В същото време в етническите българи пък не е преставано да се насажда усещането, че чисто политически може да се получи проблем с факта, че такава група от българи живеят в България особено при доста непремерените понякога изказвания на част от турските политици.
- В битката за гласовете на българските турци тази седмица се включи и бившият земеделски министър Мехмед Дикме, който обяви свой десен проект. Има ли шанс подобна инициатива и кой я инспирира?
- Ако погледнем електоралните данни от последните няколко избора и това, което се случва на терен, най-голямата заплаха за избирателите на ДПС са ГЕРБ. Само ГЕРБ е влязла по-сериозно в етническите региони.
- Одобрявате ли избори на 28 март, каквато заявка за провеждането им даде президентът Румен Радев?
- Не съм изненадана от тази дата и не мога да разбера защо политиците са изненадани. Принципно правило е, че щом свършат едните избори, трябва да се готвиш за другите. Освен това 4 години политическите партии, които не са власт активно ни съобщават, че всеки момент ще има предсрочни избори и те са готови за тях. Да не говорим за тази последна година, в която поне от 6 месеца е ясно, че изборите идват. И сега изведнъж всички са изненадани и неподготвени. Аз съм просто шокирана.
Разликата от един месец не може да се окаже полезна или неполезна. Не е изненадващо, че президентът обяви първата възможна дата като се има предвид, че той още през февруари сне доверието си от това правителство и като се имат предвид позициите му по време на протеста.
- Споменахте, че очаквате шарен парламент. Каква е прогнозата Ви?
- При много ниска активност бариерата от 4% ще е твърде малка в количествено изражение на гласовете. Това ще даде възможност за по-шарен парламент. Но той ще е до такава степен шарен, че проблемът за съставяне на правителство ще стане драматичен. Което може би кара част от колегите ми да твърдят, че са възможни втори парламентарни избори догодина - при невъзможност да се състави кабинет или невъзможност той да започне да функционира нормално. Другият вариант е активността да е някакви по-сериозни измерения. Последните изследвания преди локдауна показват доста сериозно желание на българите да участват в изборите. Не мога да кажа докъде ще се реализира. При средни нива на активността не е сигурно, че парламентът ще е шарен, защото може да се получи разпиляване на гласове - както през 2013 г. Тогава при почти 42% активност масата от малки партии, които бяха решили, че е настъпил моментът да влязат в парламента след протестите, не успя. И, помните, имаше 4 партии.
При една много висока активност вече със сигурност гражданите ще можем да вземем в ръцете си политическото решение. От това ще зависи кои партии с каква тежест ще влязат в парламента. Като гледам обаче социологическите данни, гражданите искат промяна, но не виждат сериозни алтернатива за нея. Така че всеки, включително управляващите, имат своя шанс да покажат, че могат да направят те промяната. Оттук нататък всичко ще зависи от кампаниите. Данните показват, че ако нещо сме придобили  покрай коронавируса, то е да седим, да следим в медиите и в социалните мрежи какво се случва и да обсъждаме с приятели и семейството си така, както в началото на 90-те години много се обсъждаше какво точно се случва. Не казвам, че това води до по-рационален и по-информиран избор, но във всеки случай води към различна мотивация от онази, която имахме преди пандемията. От това коя партия какви листи ще направи вече ще зависи много. Защото поне за 1/3 от избирателите най-важният мотив ще бъде да подкрепят конкретен политик, конкретно лице, което персонално им харесва.  
- Каква според Вас ще е тежестта на изборите на новите играчи - Слави Трифонов, Мая Манолова и Цветан Цветанов?
- Всичко ще зависи от това какво ще направят на терен. При Цветан Цветанов нещата са категорично обречени. Няма как при под 1% подкрепа сега да стигне 5 на сто и повече на изборите. За другите, защото и десните направиха по-различни формации, с които ще участват на вота, много ще зависи от кампанията. Първо като познаваемост, защото хората ги разпознават чрез имената на техните водачи, които обаче все още не са формални лидери. Не са категорично ясни участниците около тях. Изборите се решават на място от действията и кампаниите по места. И понеже сега, заради пандемията, няма да може да има директен контакт на място с много работа сред хората, всъщност ефектът ще бъде от медиевизацията и от това дву-три-петстепенно комуникиране по-скоро на принципа на мълвата, слуха и клъстерното разпространение на информацията.
Репутацията, престижът, отношението към хората, които по места са свързани с тези партии и с техните листи, ще има нарастваща роля.
- Красимир Каракачанов намекна за коалиция ГЕРБ+ - общо явяване на ГЕРБ и Патриотите. Това блъф ли е или реална възможност?
- За мен е реална възможност. За Патриотите - със сигурност да влязат в парламента. Те се разбиха и нямат никакъв шанс да направят отново коалиция, каквато им позволи да влязат преди 4 години в парламента. Дори и да успеят отново да я направят, избирателите вече не вярват на тяхното единство и взаимодействие. Така че единственият начин те да запазят и поразширят изгубеното си влияние и да бъдат представени в парламента и във властта е през листите на ГЕРБ. Там присъствието им няма да изглежда странно след общото им управление. Второ това ще бъде още един знак в потвърждение на заявеното от Бойко Борисов, че той няма да прави коалиция с ДПС. Тоест насочване директно към патриотичния вот. Заедно с позицията към Македония това дава възможност и на ГЕРБ да си разшири подкрепата, и на Патриотите да представляват своите партии както в парламента, така и във властта.
- Каква е оценката Ви за българската позиция по отношение на Северна Македония? Правилна ли е?
- Големият проблем е, че изпуснахме тези 30 години да разширим, задълбочим и стабилизираме икономическите си връзки. Ние не сме си сменяли позицията. Изведнъж сега някак осъзнаваме цялата й пълнота и категоричността на нейното публично заявяване.
Ние винаги гледаме тази позиция в сравнение с Гърция. Какво прави тя? Гърция, бидейки публично много по-агресивна към Северна Македония, икономически вкара много инвестиции и в този смисъл си подготви обществено мнение и подкрепа вътре в Северна Македония, което компенсираше агресивността. При нас бе обратното. Публично бяхме много по-толерантни. Но бяхме изключително пасивни по изграждането на тези мостове между държавите и възможностите, които бихме имали при една по-сериозна инвестиционно-икономическа свързаност. Позицията към Северна Македония също ще се обвърже много сериозно с факта, че имаме избори. И прогнозата ми е, че по никакъв начин твърдостта на позицията ни няма да омекне.