Петър Стоянов и Георги Първанов се разминаха на годишнината от 4 февруари

Русия и Турция влияят най-силно на нашата сигурност и обществено-икономическо развитие. Около тази теза се обединиха повечето участници в кръглата маса на тема "България - заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности", организирана от Института за стратегии и анализи. Залагайки на неоосманизма Турция сама си реже шансовете да влезе в ЕС, заяви Бойко Ноев, бивш министър на отбраната. Той предупреди, че в Европа протичат процеси, които "ни карат да мислим дали е възможно немислимото". Според Ноев България е постъпила правилно като, подобна на останалите държави от Централна и Източна Европа, е поставила "всичките си яйца в кошницата на евроатлантизма и ЕС. "У нас погрешно битува едно схващане, че НАТО е Турция и Турция е НАТО, както и, че Америка е Турция, което не е вярно. В последните години виждаме едно значително изместване на фокуса на реализация на интересите на Турция извън НАТО, където България съзнателно постави изцяло своите интереси на сигурността", добави Ноев.
Двамата президенти Петър Стоянов и Георги Първанов се разминаха на дискусията.

Стоянов закъсня с един час, а Първанов си тръгна след като се изказа. Срещата им щеше да бъде знакова - точно 19 години, след като Първанов в качеството си на лидер на БСП върна мандата за съставяне на кабинет на тогавашния държавен глава Стоянов.

"Не можем да се отнасяме към Русия като изконен враг. Имахме привилегията да учим руски език. Четяхме жадно руска литература. От тази гледна точка трябва да имаме по-трезва преценка за Русия и да им предоставяме тази оценка" призова Стоянов. Първанов пък призова България да си върне ролята на регионален лидер.

"Твърде вредно е това, което години наред наблюдаваме в поведението на Брюксел - тази менторска политика по отношение на Изтока, този опит за износ на демокрация, несъобразяването с моделите на развитие на Изтока, използването му единствено като източник на енергоресурси, а иначе нещата ги свеждаме до това да се копира онова, което Брюксел е задал като формула", заяви още бившият държавен глава и лидер на АБВ.

"Да водим просветена, мъдра, стратегическа адекватна вътрешна и външна политика", призова вицепрезидентът Маргарита Попова.

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров допълни, че би трябвало да се означаваме като българофили и българофоби, а не като русофили и русофоби. Според него опасността за радикален ислям идва от циганските гета и българо-мюсюлманските селища. Димитров предупреди, че дори България да затвори сухопътните си граници за бежанците, остава опасността те да бъдат превозени с лодки от Турция до нашия черноморски бряг.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов подчерта, че Ердоган издигнал доктрината на неоосманизма, за да си разреши вътрешния проблем. "Европа определено е заплашена", каза още Каракачанов.

Арабистът Владимир Чуков заяви, че България трябва да регионализира външната си политика и да изгради стратегически връзки със съседна Румъния - две държави, една икономика. Доц. Дарина Григорова от СУ "Св. Климент Охридски" посочи, че проф. Чуков казал, че империите и великите сили мислят век напред, но според нея, те мислят и назад. По думите й традиционно фронтовете между Русия и Турция са два - балкански и кавказки. "Сега те включиха и Близкия Изток", добави тя.

"Проблемът на Балканите не е много Русия, а малко Европа" ,заяви шефът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Според него неоосманизмът е държавна доктрина с регионално приложение, а радикалният ислям - идеология с глобален прицел. "Те не са стратегически съюзници, по-скоро обратното, но в отделни случаи има съвпадение на враговете и затова трябва да се следи динамиката в политиката на Турция", призова още Кючуков.

Краен тон към Москва издава комплекси

Петър Стоянов, президент /1997-2002/

По отношение на Русия нашата политика трябва да бъде прагматична и в известен смисъл сдържана и да държи сметка за това, че българският и руският народ са свързани от дълбоки традиционно-исторически връзки. Отношенията на България с Русия никога не са били лесни, но страната ни е длъжна да води активна външна политика и въпросът е каква да бъде тя.
Всякакъв краен тон по отношение на Русия не издава нищо друго освен комплекси. Не можем да се отнасяме към Русия като към изконен враг.

Трябва да сме наясно, че Русия е много различна от България и няма как България да бъде партньор на тази огромна Русия, така, както си го представят някои наши русофили. България може да бъде партньор с тези държави, които са осъразмерени като нас. В ЕС има твърде много държави, които са със сходни на нашите проблеми и там е нашето място - в ЕС. ЕС е изправен пред криза, която нито е очаквал, нито е в състояние бързо да се справи. Носят се слухове, че ЕС ще се отменя и ние не сме много сигурни доколко трябва да се научим да изпълняваме правилата на ЕС, за чието членство ние ревностно се борихме.

Менторската политика на Брюксел е вредна

Георги Първанов, президент /2002-2012/

Поведението на Брюксел е твърде вредно - тази менторска политика по отношение на Изтока, този опит за износ на демокрация, несъобразяването с моделите на развитие на Изтока. Използването му единствено като източник на енергоресурси, а иначе нещата ги свеждаме до това да се копира онова, което Брюксел е задал като формула и тук България може да бъде много активен фактор.

Пресен е споменът за едно време, в което на България се признаваше ролята на лидер в региона. На нас ни се признаваше реалната ключова роля, когато ставаше дума за един комплекс под въпрос - на първо място разширяването по отношение на Западните Балкани. Там експертизата, българската политика и контактите, които имахме, бяха нещо, което се ценеше в Брюксел. Не знам сега дали е така. На второ място за източната политика на Съюза - ние имахме много активна и резултатна политика, когато става дума за съседите на Евросъюза. Загубихме темпо, а аз твърдя, че не са много факторите и страните, лидерите, които по-добре от българските политици могат да обяснят процесите на Изток и да предложат конкретни решения.