Руските връзки спасиха от българското правосъдие банкерът-беглец Цветан Василев, който вече осма година се крие в Сърбия от възмездието и гнева на ужилените от него вложители в КТБ. В края на май стана ясно, че след разкатаването на делото за екстрадицията му от Белград у нас през различните съдебни инстанции в Белград, магистратите в Западната ни съседка окончателно са отказали да го върнат у нас. Защо?

Формално – защото Василев се сдобил със статут на политически бежанец.

Смехотворно оправдание за крадец, отмъкнал милиарди от българските граждани и държавата. Само ще припомним, че след този обир се наложи държавата да налее над 2 млрд. лв., за да може Фонда за гарантиране на влоговете да се разплати с част от ужилените вложители. Колко още бизнеса и пари на хората потънаха в дупката, изкопана от Василев и компания, дори няма да говорим. Но защо тогава човек, който е извършил аферата на века у нас, може да си живее спокойно на само 400 км от София, без страх от възмездие. Та дори да се окичи с титлата „политически беглец“?

Заради правилните връзки и хора. И за да сме по-точни – правилните кремълски връзки.

Че Василев е човек на Москва стана ясно още когато избра Белград за свой пристан, след разкриването на „аферата КТБ“. Макар в медиите да излизаха изявления, включително и на бившия сръбски премиер Зоран Живкович, че лично Александър Вучич пази Василев в Белград, беше ясно, че тази помощ носи кремълска окраска.

През годините руските връзки на Василев излизаха наяве – и

с кремълския олигарх Константин Малофеев и с подставените му лица,

чрез които се опитваха да отмъкнат активите, пазарувани с пари на КТБ.

През 2019 г. обаче цялата истина лъсна в пълния си блясък, когато стана ясно, че Василев е имал основна роля в подготовката на пълзящ преврат, дирижиран от Малофеев, с крайна цел геополитически завой на страната ни и превръщането й от прозападна държава с евроатлантически профил в сателит на Русия. От разкритията на прокуратурата по избухналия тогава шпионски скандал лъсна, че основен двигател у нас на „Плана България“, както условно е бил кръстен проектът, е бил бившият соцдепутат, ексиздател на партийния вестник на БСП „Дума“ и председател на движение „Русофили“ Николай Малинов. А за целите на реализирането на заговора са били „прехвърлени“ активи за над половин милиард евро (1 милиард лева) от банкера беглец Цветан Василев. „Прехвърлени“ е в кавички, защото източилият КТБ Василев няма право да прехвърли дори кламер, откраднат от банката, но това не е попречило на банкера-беглец да се пробва да пробута на руските си покровители заграбеното, за да си осигури протекциите им в Сърбия.

Самият Николай Малинов, който в момента е подсъдим по шпионския скандал, е човекът, свързал Цветан Василев с Малофеев

– факт, признат от руския олигарх в негово интервю. По думите му двамата дори са се виждали в Белград, където банкерът беглец избяга, след като избухна „аферата КТБ“ и стана ясно, че е източил милиарди от фалирания от самия него трезор. А знаете ли къде беше публикувано въпросното интервю? Не другаде, а в „Капитал“ - флагманът на машината за пропаганда и манипулации на друг виден БГ олигарх, а също и медиен монополист - Иво Прокопиев. През есента на 2015 г.  журналистите от Прокопиевото издание се вдигнаха на крака до Санкт Петербург, за да интервюират лично Малофеев и да му дадат огромно пространство в „Капитал“, в което да прокламира плановете си за България и българската икономика, в това число за строителство на „Южен поток“ и „Белене“. А също и за превръщане на един от златните активи на КТБ – TV7, в част от веригата му телевизии „Царьград“. Фактът, че Малофеев от 2014 г. е част от санкционните списъци на ЕС и САЩ заради финансирането на сепаратистите в Украйна не спря нито тях, нито издателя им, като по този начин Прокопиевият „Капитал“ се превърна в една от малкото медии в световен мащаб, публикували интервю с Малофеев. Но в крайна сметка – когато парите и руските връзки говорят, явно за олигарсите и техните служители нито моралът, нито хигиената имат значение.

Малофеев и аватарите му у нас, както споменахме, са неизменна част от всички опити за задигане на купените с крадени от КТБ пари активи.  

Първият път бе именно през 2015 г., откогато е и докладната записка. Тогава се появи бандата за 1 евро на Пиер Луврие - белгиеца с московски паспорт и пряка обвързаност с Малофеев и бившия шеф на охраната му и настоящ лидер на украинските сепаратисти Игор Гиркин-Стрелков. Чрез Луврие кремълският олигарх и банкерът беглец се опитаха да задигнат под носа на държавата БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, НУРТС, „Фърст диджитал“ и ГАРБ. След краха на този опит бяха направени още няколко проби, като през Николай Малинов престъпната групичка се опита да сложи ръка върху финансираната с около 300 млн. лева от КТБ телевизия TV7. Този опит за кражба също се провали, както и опитът руският олигарх да сложи ръка върху БТК чрез друго свое подставено лице – Дмитрий Косарев.

В намерената от разследващите докладна записка с автор Малинов де факто са описани  и мотивирани всички стъпки, довели до тези опити за грабеж в полза на кремълските играчи. В докладната се посочва, че е нужна сериозна поддръжка за осъществяване на сериозен пробив в националното информационно пространство, което е възможно чрез създаване на влиятелен телевизионен канал или информационна агенция, за което са необходими сериозни инвестиции.

В този мил кръжец участва и медийният монополист и енергиен бос Иво Прокопиев.

Ето Прокопиев например е типичен пример за руска пешка - захранен с милиони по кремълски модел чрез бандитската приватизация у нас, прокарващ тънко интересите на Москва през иначе лустросаните си като „демократични“ медии. Вземете например интервюто по поръчка с дясната ръка на Путин – Константин Малофеев, за което „журналистите“ на Прокопиев отидоха на крака до Санкт Петербург.

Добре е също така да се припомни, че банкерът-беглец беше най-сериозният проруски лобист по проекта „Южен поток“. Само преди няколко години от медийни публикации стана ясно, че Василев се е срещал лично с един от най-важните руски емисари – Александър Бабаков, по газовия проект „Южен поток“. Срещата е станала през ноември 2013 г. в кабинета на Цветан Василев.

На този фон никой не трябва да се учудва от последния развой на събитията в Сърбия. Но в тезата за „политически бежанец“ на Василев обаче има още една огромна пробойна. През годините банкерът-беглец на няколко пъти се опита да се изкара жертва, а не извършител на всички тези афери, но документално той е пуснал искане за получаване на защитен статут чак през 2018 г. Тоест 4 години след като се укри в Сърбия. А самият статут е получил едва миналата година. Междувременно съдът в Белград е имал няколко възможности да го върне у нас, но не го направи. Да питаме ли защо? На фона на изброените по-горе московски връзки май няма нужда.

Всъщност преди няколко месеца в САЩ започна да се разплита цялата сага

около опитите на Константин Малофеев да пропагандира кремълската политика на Балканите през телевизионни канали.

В началото на пролетта в Лондон беше арестувана дясната му ръка в тези планове – тв продуцентът Джак Хеник, който предстои да бъде изправен пред американски съд по обвинения, че е нарушил US санкциите срещу Русия. При ареста, направен по искане на САЩ, американският главен прокурор Мерик Гарланд предупреди, че ще продължат да използват всичките си правомощия, за да търсят отговорност от руски олигарси, опитващи се да избегнат американските санкции. А също и от техните помагачи. Джак Хеник беше основно действащо лице и при опита да кражбата на TV7. Опит, който както стана ясно през годините, беше прокарван с активно физическо съдействие на Цветан Василев.