Два дни след атентатите, които почерниха френската столица, парижани не могат да се съвземат от шока. Въпреки ужаса, който преживяха, те са твърдо убедени, че няма да допуснат паниката и страхът да завладеят града им, каквато всъщност е целта на терористите. Какви са настроенията в Париж? И как се справят французите със сполетялото ги нещастие? "Стандарт" потърси отговорите, като се свърза с хора на място и българи, живеещи там.

"Да бъдем заедно! Елате у нас, за да прекараме деня. По-добре да се съберем вкъщи, отколкото всеки да си прави компания със скръбта в дома си. Добре сте дошли, пишете лично съобщение, ако не знаете адреса ми". Това съобщение пусна в профила си парижанката Стефани Плое-Варет рано сутринта в събота, само няколко часа след терористичните нападения. Същата покана тя отправи и вчера. "От два дни се събираме у нас. Събиранията ще продължат. Трябва да сме солидарни и да сме заедно", каза тя пред "Стандарт".

Имам приятели, които пострадаха

в петък. Все още съм шокирана, но няма да се предам на страха. Случилото се е отвратително", каза още французойката, като добави, че парижаните не могат да се възстановят от отрицателните емоции.
"Имах уговорка в петък вечерта, но се провали заради нападенията и се прибрах вкъщи. Имах чувството, че ме заливат със студена вода. Все още не мога да осъзная какво се е случило. Ужас!", добавя сестра й Виржини. "Атентатите станаха в квартала, където съм живяла. Дълго време държах квартира на улица "Оберкампф". Удариха барове, в които съм ходила неведнъж. Познавам хората, които ги посещават. Колкото повече време минава, усещането става все по-тягостно. Два дни по ред се събуждам сутрин и не мога да повярвам, че всичко това се случи. "Не е възможно", мисля си сутрин, щом отворя очи", казва тя и започва да плаче.
Вечерен час в Париж така и не въведоха. Полицията обаче призова хората да стоят по къщите си, докато положението се успокои. "Въпреки призивите на службите за сигурност, младите хора излизат. Събират се. Излизах в събота. Имаше хора в града. Вярно е, че улиците не бяха изпълнени с народ, както е обикновено през уикенда", казва българинът Вальо Пасков, който от няколко години живее в Париж, където се занимава с логистика на концерти. "Скърбят французите, но не се дават. Наясно са, че ако се оставят да ги обземат паниката и страхът, ще признаят победата на терористите", добавя той. По думите му концертите са анулирани в цяла Франция и не е ясно дали предвидените за следващата седмица ще се състоят. "Чакаме решението на големите продуценти. Нямам никаква идея дали в четвъртък и петък ще се състоят събитията ни", чуди се той.
"В никакъв случай не мога да кажа, че в Париж има паника. Хората просто са по-предпазливи, каквито са всъщност още от януари. Кафенетата са пълни. В събота бях в Марсилия, където пък за паника изобщо не може да се говори.

Терористите не постигнаха целта си

смята Даниел Дезескел, който е водещ на предаване в радио "Франс Ентернасионал" в Париж.
"Омразата е в основата на тази трагедия", продължава Виржини, която е загубила при нападенията няколко приятели и съседи. Тя признава все пак, че изпитва страх, особено когато падне нощта. Уверена е обаче, че ще се справи със страха, защото в противен случай ще се окаже победена от терористите. "Атентатите през януари удариха свободата. Тогава терористите простреляха свободата на словото, свободата да се смееш, свободата като цяло. Атентатите в петък взеха на мушка равенството. Те убиха хора, които бяха заедно на концерт, на ресторант, в бар. Убити бяха всякакви хора. Смятам, че нашето спасение е в братството, което не трябва да допуснем да ни отнемат", добавя през сълзи тя.

БЛИЦ

Не се молете за нас,
душата ни не е омърсена

Киануш Рамезани е карикатурист от Иран. Родeн е преди 41 години в Рещ, столица на провинция Гилян. От 5 г. живее в Париж, където е получил политическо убежище. С рисуване на карикатури се занимава от 1993 г.

- Г-н Рамезани, къде бяхте по време на атентатите в Париж?
- Бях в Берлин в петък вечер, но бях в течение с всичко, което се случва още от първите часове, защото едно от нападенията е станало близо до дома ми. Мои съседи загинаха в един бар на улица "Шарон" и булевард "Волтер", докато са се забавлявали.
- Очаквани ли бяха тези нападения във френската столица?
- След януари, когато терористи окървавиха "Шарли Ебдо", съм на мнение, че всичко е възможно. Очаквах да се случи нещото, защото Франция е в състояние на война. За терористите няма почивен ден, те не си вземат отпуск. Войната не е типичната. Тя може да избухне навсякъде. В петък гръмна Париж, утре може да е някъде другаде.
- Какво беше усещането, когато научихте за нападенията?
- Обзе ме гняв. Веднага нарисувах карикатура, която сложих в профила си във Фейсбук. Два дни по-късно съм подвластен на възмущението.
- В профила си във Фейсбук призовавате приятелите си да не се молят за Париж. Защо?
- Повтарям призива си. Не се молете за Париж! Това е град, където хората обичат живота. Те обичат да се забавляват, да танцуват, да излизат. Защо трябва да се молим. Душата на Париж не е омърсена. Няма нужда да намесваме религията. Животът е по-силен. Париж е градът на любовта и живота.