На ринга е по-трудно от училището, отсича Тайсъна от Кукорево

Братска "завист" докарала Даниел Асенов до европейската титла

Даниел Асенов, едва ли има българин, който да не чул това име. На 15 август 18-годишното момче от село Кукорево бе челна новина, след като стана европейски шампион. В последствие това бе единствената ни титла от първенството, на което бяхме и домакини. При това бе дебютант. Тайсъна, както го наричат в боксовите среди, се смята за един от най-големите таланти с ръкавици не само в България, а и в света. Даниел е сред финалистите в кампанията на "Стандарт" в подкрепа на младите спортисти в категорията до 23 години. За него може да гласувате на сайта -bgchudesa.com.

- Даниеле, отшумя ли болката от ранното отпадане на Световното първенство?

- Да, постарах се да го забравя. Аз съм млад, времето е пред мен, както и бъдещето.

- Очакванията към вас бяха много големи.

- Така е. Като цяло и аз бях настроен за нещо много повече. Поне полуфинал, но не се получи. Съдиите решиха друго.

- Реферите май стават все по-голям фактор в бокса?

- То винаги е имало такива неща.

- Сега обаче се говори, че на Световни и Европейски пари решения им са подплатени и с куфари с пари?

- Какво да си говорим? Тук става въпрос за големи държави. Къде е Казахстан и къде сме ние? Имат една от най-старите и големи школи по бокс. Нормално е съдиите да им помогнат, когато имат нужда. Но ние няма да се откажем.

- Иначе бяхте подготвен за това, което ви чакаше, защото все пак бяхте дебютант на такова първенство.

- Да, а и съперниците не бяха чак толкова страшни. Но не само аз. Тинко също бе порязан от съдиите, както и Илиян Димитров. Знаете, че бяхме малък отбори. За съжаление имахме много контузени, някои отказаха заради други ангажименти.

- За вас също се говореше, че имате оферта да се биете в сериите на AIBA Pro Boxing?

- Така, но с треньорите ми решихме, че още ми е много рано. Предпочетоха да ме запазят като аматьор, за да натрупам опит и успехи.

- Първият от тях при мъжете още е пресен - европейската титла в Боровец?

- Да. Бях дебютант, но направих много добро първенство. Не им дадох шанс.

- Това, че Мохамед Али ви взе титлата при юношите амбицира ли ви допълнително?

- Разбира се. Предишната ни среща бе много равностойна, но съдиите избраха него. Сега обаче си го бих и се радвам, че това стана при мъжете. Титлата бе много по-сладка от предишните.

- Как ви посрещнаха в Кукорево? Заради вас доста хора разбраха за пръв път, че в България има такова село.

- Първо бяхме в Бояджик, селото на треньора ми. Беше невероятно музика, хора, заря. После това се повтори и в моето село. Като цяло беше страхотно.

- Откъде идва прозвището Тайсъна и защо се запалихте по бокса, хубав спорт до с доста болка?

- Прякорът е още от началото на кариерата ми. Сложи ми го треньор от Хасково. Стилът ми по това време бе като този на Майк Тайсън. Обичах да влизам в близък бой.

- Все пак кой ви насочи към бокса?

- Брат ми. Той е по-голям и започна да тренира по-рано. Аз се амбицирах да стана по-добър от него. Братска "завист", както се казва.

- Сега обратното ли е?

- Не знам, но много си помагаме. Той също тренира здраво, за да успее. Мнозина не знаят, но брат ми също има две европейски титли при юношите.

- Сега какво ви престои?

- "Странджата" и Турция, където ще се боря за Олимпийска квота.

- Там ще е трудно, но ще се справите ли?

- Така, но се надявам, че ще си осигуря място в Рио.

- Треньорът Михаил Таков обяви, че изоставаме от останалите, защото се готвим по стари методи.

- Така, но се стараем да се справим и с това. Правим много спаринги с чужди състезатели, за да свикнем към техния начин на игра.

- Боксът е един от най-успешните ни спортове, но все по-малко деца тренират. Прави впечатление, че в някои категории няма никаква конкуренция. Защо е така?

- Много млади спират само заради едно нещо - парите. Няма какво да го крием. Дават се до едно време, а после ги спират като станеш по-голям. Някои не могат да се справят с това и решават да спрат. Не искат да се трудят. Това е.

- Вие сте момче от малцинствата, но се славите и като голям патриот, говорите и за труд.

- Благодаря за тези неща на моето семейство. Те така са ме научили, както и треньорите.

- Колко дни в годината тренирате?

- Въпросът би трябвало да е - кога не тренирам. Имам само един почивен ден - неделя. През останалото време тренирам по два пъти, а когато съм на лагер и по три.

- Върху какво трябва да наблегнете, за да подобрите играта си?

- Аз лично не мога да давам такива оценки. Това е работа на треньорите. Винаги има какво да се подобри. Особено при нас младите. Всеки си мисли, че е номер 1 като спечели нещо, но не е така.

- Вие как успявате да се справяте с залитанията?

- Това си е до човек. Аз сам се държа на земята.

- При толкова тренировки имате ли свободно време за приятели и други неща?

- Не ми остава много, но все пак имам. Излизам с приятели и се разведрявам за 1 или 2 часа.

- Училището?

- Когато съм в Ямбол съм там. Последна година съм. Предстоят матури.

- Боксът обаче може да ви лиши от бала.

- Май така ще стане.

- Къде е по-трудно - на ринга или в клас?

- На ринга, разбира се, нищо че и в училище по някога не е леко.

- Какво мислите за кампанията на "Стандарт" за младите таланти в спорта?

- Това е много хубаво. Аз мисля, че трябва да има повече такива за младите спортисти. Това ще бъде стимул за тях да продължават да тренират и да се борят, а не да се отказват.