• Общество, държава, икономика и бизнес ще има и след коронакризата. Тези, които са бързи и смели, ще бъдат първи
• Европа ще започне да произвежда редица продукти на своя територия - текстил, машини, фармация. Това ще е добра новина за много български предприятия
• Правим най-мащабните вложения в образованието от десетилетия
• Вярвам, че българите правят политическия си избор заради положителни, а не заради отрицателни нагласи
• Очаквам възход на индустриите, свързани със здравеопазването, казва вицепремиерът Томислав Дончев в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Г-н Дончев, 2021 г. ще е годината на възстановяването. Какъв ще е приоритетът му - подкрепа на хората и техните доходи за оцеляването им или подкрепа на бизнеса - за производство и разкриване на работни места? И как държавата ще намери така трудния баланс за подпомагане и на двете групи?
- За съжаление, все още се намираме в тежка комбинация от кризи. Не бива да забравяме за здравната криза, тъй като няма никакви белези пандемията да е приключила. На първо място приоритет е запазване здравето на хората, а след това идва ред на справянето с икономическите последици. В този смисъл държавата се опитва да осигури максимално широк обхват на мерките, така, че те да достигнат до всяка група граждани, от една страна, и фирми, от друга. Инвестиран е доста голям антикризисен ресурс в икономиката, а мерките ще продължат и през цялата следваща година.
За 2020 и 2021 държавата мобилизира средства за борба с пандемията и последиците от нея в размер на 2,4 % от БВП. Това позволи да се подпомогнат най-нуждаещите се, засегнатите бизнеси, да се потиска ръстът на безработицата, да се усили капацитетът на публичните системи.
- Какво сочат анализите на екипа Ви - от кои икономически сектори започва възстановяването?
- Със сигурност секторът на услугите в това число и туризмът са сред най-засегнатите от кризата. Авиотранспортът също е засегнат тежко. В много от случаите тези бизнеси не могат да работят по обичайния начин в следствие ограничителните мерки. Индустрията също страда от накъсаните вериги на доставки, но не е така пряко засегната.
Въпреки че няма сигурни данни, все пак може да кажем, че в подем са бизнесите, пряко свързани с пандемията: производството на защитни средства, доставките и т.н.
Определено IT браншът ще засили своето присъствие в икономиката, предвид факта, че доста хора, институции и компании много бързо се дигитализираха в кризата и започнаха да предоставят редица услуги online. Много от производствата и изобщо индустрията, също ще имат нови шансове. Очаквам след кризата Европа да направи стъпки към поддържане на стратегически капацитет - да произвежда редица продукти на своя територия - текстил, машини, фармация. Това ще е добра новина за много български предприятия, които може дори да увеличат обемите си. Допълнително очаквам възход на индустриите, свързани със здравеопазването и здравословния начин на живот.
А от къде ще започне възстановяването е въпросът не за един милион, не за милиард, а за много повече. Когато цивилизацията ни се научи да управлява пандемията, първо ще опитаме да се върнем към добре познатото ни старо, но наред с това всичко, което сме преживели, ще промени потребителските навици, ще промени мисленето на мениджърите и инвеститорите. Светът няма да е същият след пандемията, световната и европейската икономика няма да са съвсем същите, много е вероятно и потребителската ни култура да не е същата. Тук изкуството е българските фирми да бъдат умни и гъвкави и бързо да се ориентират в следващата итерация на веригите на доставка и да заемат дори по-добро място от преди кризата. Очаквам следкризисен подем на производството. Поради мерките, които планира държавата, в строителството също трябва да има достатъчни инвестиции.
- Кои отрасли се нуждаят от спешна държавна подкрепа и кои могат да се справят сами?
- Приоритет за подкрепа са "затворените", тези които не могат да работят или работата им е ограничена. Към тях са насочени всички мерки - и за съхраняване на заетостта, както и мерките за ликвидна подкрепа на бизнеса с изплащане на определен процент от оборота. Разбира се, функционират всички мерки за тези, които изпитват трудности - 60/40, 80/0 и ще са налични, докато има нужда от тях.  
- Особено силно бе ударено машиностроенето. Как виждате възстановяването му?
- Има индикации, че спадът в машиностроенето започна още в средата на 2019 г., но със сигурност извънредното положение, породено от пандемията от коронавирус допълнително изостри ситуацията в бранша. Още нямаме окончателни данни, но се коментира спад с над 7%  и повече за 2020г. Прогнозите и очакванията са за възстановяване през 2021г. с почти 5% ръст. Целта не трябва да е просто "възстановяване" на предкризисните равнища, а търсене на по-добра позиция, особено предвид очакването за скъсяване на веригите на доставки.
- Коронакризата промени изцяло туристическата индустрия и услугите. Какво е бъдещето на тези два сектора?
- Определено туристическият бранш беше пряко засегнат от коронакризата и държавата полага сериозни усилия, за да го подпомогне. Предвижда се държавна помощ за туроператорите и туристически агенти в размер на 4% от сумата на декларирания от тях годишен оборот без ДДС за 2019 г. Безвъзмездно предоставените средства ще се използват за приоритетно компенсиране на загуби, произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани от доставчици на услуги суми.
Целта е да съхраним предприятията и професионалистите в този бранш, за да могат да бъдат на пазара още за лятото, когато очаквам да имаме летен сезон и след пандемията, когато хората ще започнат отново да пътуват и да се забавляват.
- Бизнесът алармира, че най-големият страх, роден от пандемията, е страхът да се прави бизнес. Много микро, малки, а и дори средни предприемачи фалират и декларират отказ да се занимават повече с бизнес. Кои са механизмите този процес да бъде спрян?
- Общество, държава, икономика и бизнес ще има и след пандемията. Тези, които са бързи и смели, които са научили всички уроци на кризата ще бъдат първи. Тук говоря не само за фирми, но и за държави.
- Представихте План за възстановяване и устойчивост на България, по който страната ни ще има достъп до 12 милиарда лева безвъзмездно финансиране за справяне с последствията от коронакризата. Многократно подчертахте, че те ще зависят от проектите, с които България кандидатства за тези средства. В кои области са първите проекти и кои бизнеси имат най-големи шансове да се възползват от средствата?
- Планът следва низ от амбициозни цели: да помогне на страните членки да минат с по-малко щети през пандемията, да помогне за възстановяване на икономиките, да създаде предпоставки за дълготраен икономически растеж, да премахне съществуващи икономически и социални дисбаланси, да стимулира реформи.
Подкрепата за българския бизнес е залегнала във всички четири стълба на Плана за възстановяване, като от планираните програми и инвестиции очаквам значителен позитивен ефект върху подобряването на бизнес и инвестиционния климат в страната. Подкрепата има различни измерения - от стимулиране на предлагането на високотехнологични и иновативни продукти от българския бизнес до подпомагане на индустриалния сектор в двойния преход и осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови инвестиции. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат нарастване на производителността на българските предприятия.
- По първия от 4-те стълба на плана се предвиждат над 2 милиарда за иновации - за модернизация на образователната система и финансиране на науката. Какви са идеите за реформи в сектор образование?
- На първо място трябва да отбележим, че това са най-мащабните инвестиции в образование и наука през последните десетилетия с много силен акцент върху математика, инженерни, приложни науки, физика. Причината е проста - България има нужда от инженери.
Предвижда се изграждане на образователна STEM среда (Ще бъдат оборудвани STEM кабинети в 1 680 училища), закупуване на устройства за учители и ученици, модернизиране на  образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации.
Реформата в областта на научно-изследователската дейност и иновациите е в ход със създаването на новата Държавна агенция за научни изследвания и иновации, чиято цел е да фокусира усилията в областта, до момента разпръснати между няколко институции.
- МВФ в лицето на Кристалина Георгиева, както и редица световни експерти, предупредиха, че икономическата криза в резултат на пандемията ще прерасне и във финансова. Какви са Вашите анализи и къде са буферите на държавата, за да премине по-леко и по-бързо през този период?
- Факт е, че много държави задлъжняват бързо и то на сериозни равнища. България не е променила позицията си на държавата с едни от най-ниските дългове. Очаквам и дефицитът за 2020 и 2021 да е сред най-ниските в Европа.
- За щастие коронакризата не се отрази сериозно на инвестициите. Министерство на икономиката отчете 53% ръст на преките чужди инвестиции и обяви, че е на финала на преговорите с нов голям инвеститор. Какво да очакваме през 2021 г.?
- От предварителните данни за третото тримесечие на БВП се вижда, че инвестициите започват да дават добри сигнали за възстановяване по отношение на загубеното - структурата на БВП и показателят бруто-капиталообразуване.
Държавата не стои със скръстени ръце да чака възстановяването, а се снабдява с нови инструменти да го стимулира. След приемането на Закона за индустриалните паркове ще бъдем в състояние да реагираме и по-бързо и по-адекватно на нуждите на инвеститорите. Очаквам в годините след кризата ръст на инвестициите, особено в индустрията.
- 2021 е година на двойни избори - парламентарни и президентски. Могат ли политическите страсти да стопират процеса на възстановяване?
- Политиката не е място, където страстите трябва да бъдат водещи, още по-малко да пречат на развитието. В последните 30 години на т. нар. "преход" има много случаи, които допринесоха и партиите, и политиците да носят негативен знак. Нека бъдем откровени - "политика" и "партия" се превърнаха в  мръсни думи и това съвсем не е без причина. Мисля, че трябва да обърнем повече внимание на този факт и да положим нужните усилия за да променим тези нагласи. Винаги съм си представял политиката като честно състезание, където избираш този, който ти харесва повече, на когото имаш повече доверие и считаш, че ще свърши по-добра работа. Не бива да намесваме скверните политически технологии. Оптимизмът в темата идва от моето впечатление, че все пак българите правят политическия си избор най-вече заради положителни, а не заради отрицателни нагласи.