Неговото име завинаги ще се свързва с един от най-ужасяващите кошмари на френския футбол. Емил Костадинов, вече на 49 години, българският герой от 17 ноември 1993 г., твърди, че ще се разказва за този подвиг до края на живота му. Автор на 2 попадения, с второ от които в последните секунди унищожи американската мечта на Франция. С класирането в последния момент за световното първенство България записа най-голямата победа в своята история. Днес Костадинов е технически директор на юношеските формации в Българския футболен съюз, изразява съжаление от нивото, на което се намира българският футбол и няма никакви положителни очаквания към предстоящия мач на „Стад дьо Франс" в петък. Преди него той се превърна в търсен събеседник от френските медии.

- Как живеете със своята популярност?
- Радостен съм, че съм останал в съзнанието на хората. Особено за човек като мен, който идва от малка страна като България.

- Често ли се срещате с вашите съотборници от златното поколение?
- Опитваме се да се събираме веднъж годишно. Имаме си отговорник, който организира тези неща и продължава да го прави, въпреки, че вече излезе в пенсия.

- С какво се шегувате най-много?
- Припомняме си стари истории с Димитър Пенев. Той имаше специален и твърде колоритен начин на изразяване. Спомням си една любопитна случка от съблекалнята преди мача с Нигерия през 1994 г. Той обърка името на съперника и през цялото време ни говореше за Норвегия.

- А спомняте ли си какво Ви каза преди прословутия мач на „Парк де пренс"?
- Същата вечер той не говори много. Той беше наясно какво трябва да направим – да бием. Не забравяйте, че преди това ние победихме французите в София с 2:0 (по-рано в квалификационния цикъл, б.р.). И напрежението тегнеше върху вас, не върху нас.

- Разкажете за прословутия втори гол!
- Още след изравнителния ни гол през първото полувреме усетихме силно напрежение в отбора на Франция. Особено през последните 15 минути французите станаха много неспокойни и то се виждаше изписано върху лицата им. Те повече не смееха да предприемат никакви рискове на терена и се чувстваше, че са изключително уязвими. И точно затова допуснаха онази грешка.

- Имате предвид за отнетата от Давид Жинола топка в центъра?
- Не, всички се нахвърлиха върху него впоследствие. Но според мен, това не беше грешка на Жинола. Това беше преди всичко грешка на селекционера и на отбора като цяло.

- Защо Жерар Улие трябва да носи отговорност?
- Защото при пропуска на Жинола в нашето наказателно поле нямаше нито един французин. И това не е само мое мнение.

- В края на краищата, Вие решихте да стреляте под гредата?
- Някакъв друг футболист искаше да ме парира (Лоран Блан се хвърля в краката му сас закъснение, б.р.) и за част от секундата взех решентие да бия. Можех също така да подам и на Стоичков, който беше някъде в наказателното поле и ако не бях успял, вероятно щях да бъда обвиняван цял живот.

- Помните ли отчетливо миговете след втория Ви гол?
- Да, тичах насам-натам, а после ме настигнаха и ме проснаха върху земята – Александров, Пенев...

- Говорите ли си често за този незабравим мач и за двата гола?
- В България по-рядко, но когато съм в чужбина – често.

- А с някой от френските футболисти впоследствие?
- Да, с Жан-Пиер Папен, бяхме заедно в „Байерн" (през 1995-1996 г., б.р.) и спяхме в една стая. И сме се шегували с него на тази тема, макар че у него не предизвикваше много смях. Помня добре, че го попитах: „Всъщност, какво точно се случи на 17 ноември между 20,45 и 22,30 часа вечерта, Жан-Пиер?

- Имали ли сте някакви връзки с Франция преди този мач?
- В училище съм изучавал френски език и все още отчасти го разбирам. А и моите дъщери имат френски имена (има предвид Катерина и Ирена, които имат и френски еквивалент – Катрин и Ирен, б.р.).

- Какво бихте казал на французите днес по повод на случилото се тогава?
- Извинявам се!

- Как преценявате състоянието на българския футбол днес?
- Огорчен съм. Резултатите на нашия национален отбор не са такива, каквито трябва да бъдат, както и тези на клубните ни отбори. „Лудогорец" е изключението. Това е отчасти причината националният ни отбор да не е достатъчно силен сега. През този сезон БФС направи промени – увеличихме отборите в елита от 10 на 14. Клубните президенти разбраха, че е време да се събудят. Това дава възможност на младите български футболисти да се изявят и да се развиват. Надявам се нивото на националния отбор постепенно да успее да се възстанови.

- Мнозина твърдят, че вашите методи са остарели и не са връднали от края на комунизма. Какво ще отговорите?
- Поколението, което се класира на световното в САЩ през 1994 г. - моето поколение – беше последното от времето на комунизма. Следователно, е имало добри методи. Но е вярно, че понякога хората трудно се променят. Това е проблем с манталитета.

- Невероятните резултати на вашето поколение не са ли твърде тежък товар за тези, които ви наследиха?
- Ние поставихме летвата твърде високо. Но се работи в името на бъдещето, не в името на спомените. Проблемът е, че имаме едва по трима добри играчи на отбор в юношеските формации, а футболът се играе от 11 човека. Това е недостатъчно, за да се върнеш на световната сцена.

- „Лудогорец", със своя доста интернационален отбор, може ли да се приеме като модел за подражение в българския футбол?
- Всъщност не! Макар че малко клубове могат да си позволят неговите инвестиции (бюджетът на „Лудогорец" се оценява на малко повече от 10 млн. евро годишно, б.а.). През последните 20 години президентите на ЦСКА и „Левски" не направиха нищо по отношение на инфраструктурата на своите клубове. Те просто влагаха пари в покупки на футболисти, но не и в развитие.

- Какво смятате за натурализирането на Марселиньо, който е бразилец по произход и български национал от март?
- Това малко ме притеснява. Нормалното е националният ни отбор да се развива с играчи, родени в България. Но ако Марселиньо може да помогне на младите - защо пък не?

- Сега или по ваше време е за предпочитане да си футболист?
- По мое време хората мислеха за професията си по-спокойно. Днес натискът върху футболистите е по-голям, има и интернет, социални мрежи. Във всеки момент това може да експлодира. Мисля, че е по-добре да си бил футболист по мое време.

- Ще присъствате ли в петък на мача?
- Не, ще бъда ангажиран с младежкия отбор за мача с Дания.