Само те са готови да се наведат 4000 пъти дневно на къра за 7,20 лири на час

Д.Кирка, Л.Бек, Асошиейтед прес

Исмигюл Исметова хваща с кални пръсти натежала малина, откъсва я от стеблото и я пуска в щайгата на полето в Съфолк, изпълнявайки сръчно задача, която е прекалено деликатна за машина. Макар работата й да е ниско квалифицирана, тя е съществена част от прибирането на реколтата от дребни, безкостилкови плодове. Това е само един проблем: британските фермери скоро може да нямат възможност да намерят работници като 25-годишната българка, тъй като британците решиха да напуснат ЕС.

Британските производители на плодове и зеленчуци разчитат на сезонните работници от други страни на Евросъюза, за да съберат реколтата, тъй като местните вече не искат тази зле платена, физически тежка работа, която не предлага кой знае каква сигурност. Гражданите на ЕС имат автоматично право да работят в която и да е страна членка на съюза, а ниско квалифицираните източноевропейски работници подкрепиха британската икономика, след като страните им се присъединиха към блока през 2004 година. Това предлагане на работна ръка е застрашено, защото притесненията, свързани с имиграцията, движеха кампанията за излизане на Великобритания от ЕС.
Британските фермери теоретично имат най-много за губене от Брекзита в сравнение с останалите сектори във Великобритания, посочи Емили Лайдейт от Центъра за наблюдение на британската търговска политика в университета в Съсекс. "Една от причините за това е нуждата им от работна сила от ЕС", допълни тя.
Други сектори също зависят от европейските работници и

миналата година те са били над 1,9 милиона

или 6.1 % от британската работна сила по данни на статистическата служба. Производственият сектор е бил най-големият работодател на работници от блока (292 000), следвано от продажбите на едро и дребно (230 000), услугите в сектора на настаняването и храненето (213 000), здравеопазването и социалните дейности (176 000).
Малко са обаче секторите, които зависят толкова много от мигрантите, колкото производственият. Британското селско стопанство дава прехрана на около 67 000 сезонни работници всяка година, а над 80% от тях идват от страни от ЕС, според министерството на вътрешните работи.
Британците искат работа от 9 до 17 часа, която не се върши под жаркото слънце, казва Робърт Рендъл, 38-годишен управляващ директор на Peake Fruit и директор на Boxford Farms, който ангажира 220 чуждестранни наемни работници и прави доставки на големите хранителни вериги като Sainsbury и Tesco.
Гастербайтерите обикновено трябва да живеят във фермата, за да могат да отиват на полето рано и да работят до късно, за да приберат бързо узрялата реколта преди да се е повредила. Работещите на норма могат да се наведат 4000 пъти за един ден, събирайки реколтата от целина, или

да берат 20 килограма ягоди на час

според доклад от 2013 г. на Комисията по миграционни въпроси към министерството на вътрешните работи.
Загубата на мигрантите ще има последици за целия сектор на т. нар. меки плодове, който печели около 1.2 милиарда британски лири (1.6 милиарда долара) от продажби на дребно.
"Реколтата зрее и трябва да бъде събрана навреме. Не можем да чакаме да стане понеделник сутрин, за да свършим тази работа, така че тази работна ръка ни трябва," казва Рендъл. "Ако не разполагаме с нея, реколтата няма да бъде събрана и работните места с по-висока стойност - в обработването, продажбите, логистиката - няма да съществуват," допълва той.
Освен това фермерите разчитат на субсидии от ЕС, които са изложени на риск, тъй като Великобритания оформя нови отношения с 27-те страни членки на търговския блок. Макар правителството да обеща, че ще продължи субсидиите до 2020 г., притеснените фермери вече сами си уреждат нещата.
Рендъл, чиято прабаба поставя основите на семейната ферма, когато фамилията се мести във Великобритания от Израел през 1938 година, реши да отложи тази година инвестиция от 500 000 британски лири (650 000 долара) в череши, която щеше да донесе около 1 милион британски лири (1.31 милиона долара) годишни приходи.
"Бизнесът не може да инвестира в несигурна среда," отбелязва той.
Вместо да чакат да видят какво ще се случи, фермерите ще защитят бизнеса си,

като се пренасочат от свежи продукти към други култури

казва Ел. Алън Уинтърс, директор на Центъра за наблюдение на търговията. Това означава, че сладките летни ягоди и сметаната, на които по традиция се наслаждават тенис феновете на Уимбълдън, може скоро да се внасят от Холандия или Франция, а не да идват от британските ферми.
Несигурността ще отблъсне фермерите от тези трудоемки култури, отбелязва Уинтърс.
"Няма да подходят сантиментално. Няма да се притесняват за британските ягоди на Уимбълдън," допълва той.
Подобен преход вече се случва, казва Лорънс Олинс, председател на Summer Fruits. По-големите производители местят капитала и специализираните си знания в чужбина. По-малките просто ще умрат.
Производителите трябва да планират две до три години предварително купуването на растенията и дърветата си, каза той.
"Познавам производители, които спряха да се разширяват, тъй като не могат да поръчат дърветата или растенията си, понеже не знаят дали ще имат работна ръка през 2018 и 2019 година, която да обере реколтата. Така че вече ще видим последиците," отбеляза той.
Това означава, че свежите плодове вероятно ще станат по-скъпи, а хората, които искат да си купят местно производство, ще бъдат доста затруднени - въпреки усилията потребителите да бъдат убедени, че купувайки местни продукти е добре както за здравето им, така и за икономиката.
Великобритания може да осигури работна ръка със специални визови правила за чуждестранни селскостопански работници, като правилата от миналото. Само че при толкова неизвестни след референдума за ЕС,

не е ясно кога този въпрос ще бъде решен

Цялата тази несигурност тревожи Исметова, която е от Търговище, Североизточна България, където за най-добрата работа, която може да получи, ще й се плащат 2,30 лв. на час (1,30 долара). Във Великобритания тя печели 7.20 британски лири на час (9.45 долара) или около 7 пъти повече, така че тя няма нищо против да приеме работа с плаващо работно време и без определени дни за почивка.
А освен това и няма много работа в България, допълва тя.
Макар работата да е сезонна и разходите за живот във Великобритания да са по-високи, отколкото у дома, Исметова е доволна да живее във фургон със съпруга си, който работи в опаковъчния цех, и да спестява пари. Тя мечтае да си купи къща във Великобритания.
"Ако Великобритания спре хора като мен да идват тук да работят, това ще бъде лоша новина," казва тя.

/По БТА, заглавието е на редакцията/