Посланикът на Португалия у нас Луиш Алмейда Фераш е дипломат с голям професионален опит. Завършил е магистратура по право в Лисабонския университет и магистратура по европейски науки в Католическия университет пак там. В министерството на външните работи на Португалия постъпва на работа през 1987 г. и е изминал пътя от аташе до посланик. В професионалната му биография се вписват постовете съветник в представителството на Португалия в ЕС в Брюксел, началник на отдел "Международни организации" в МВнР, генерален консул в Лондон. Преди да дойде у нас, от 2009 до 2012 г. е генерален консул в Париж. Посланик Фераш е женен с три деца. След победата на Португалия в Европейското първенство по футбол той бе любезен да сподели със "Стандарт" вълнението и оценките си за футбола, двустранните отношения и проблемите на ЕС заради британския Брекзит.

- Ваше превъзходителство, в каква компания гледахте в София финала на Европейското първенство по футбол?
- Първата част гледах сам, а второто полувреме със сънародници в португалски бар в София. Еуфорията все още е голяма. Въодушевлението и приятните емоции са на първите страници на вестниците в родината ми вече дни наред. Всички се вълнуваме от това как Роналдо помогна за победата, занимаваме се с португалския произход на Гризман, интересуваме се от малките и любопитни подробности на финала.
- Вие дълги години таихте надежда за този трофей, но сега той най-сетне е факт...
- И на предишни първенства заслужавахме да спечелим титлата, но все не успявахме. Всеки път португалците очакваха, че именно този път ще спечелят. Сега обаче още от първия ден нашият треньор Фернанду Сантуш бе сигурен в победата. И наистина, както каза и португалският президент Марсело Ребело Соуза, "оптимизмът съществуваше в португалския отбор."
- През 1994 г., когато България се класира на четвърто място на Световното по футбол в САЩ, това мобилизира цялата нация, накара ни да повярваме в нашите сили и възможности. Такива ли са сега настроенията в Португалия?
- Във футбола ние винаги сме оптимисти и имаме големи очаквания. Както в България, така и в Португалия, това е основният спорт, обединяващ всички. Но тази победа сега има много по-голямо значение за нас, защото се случва в труден за нацията и държавата ни момент. Сега излизаме от кризата. Тя беше тежък момент. Португалците трябваше да направят големи жертви. Затова победата е като едно затвърждаване на позициите на страната ни, едно ново начало за народа ни след толкова много унижения и жертви през последните четири години. Именно заради това в Португалия сега еуфорията е подобна на тази в България през 1994 г.
- Защо точно сега Португалия успя да се изкачи на върха на славата в европейския футбол? Какъв път изминахте до победата?
- Бразилците, както и португалците, които са пренесли тази необикновена игра в Бразилия, имат голяма тръпка към футбола. Португалия винаги е разполагала със световно известни величия в този спорт. Може би в миналото е липсвала една по-професионална организация на футбола. И подобрението на тази организация даде възможност на страната през последните 30 години да достигне върха на световните събития във футбола. След 1984 г. и особено след 1990 г. Португалия излиза на финал или полуфинал на всички големи първенства. Преди четири години на полуфиналите бяхме победени от Испания с дузпи, а можехме да стигнем до финал. През 2004 г. стигнахме до финала на европейското първенство и за съжаление загубихме битката в нашата страна, която беше домакин на първенството. Може би сега французите преживяват същото огорчение, което и ние тогава.
- Има ли сходство в играта на Португалия и Испания?
- Португалският и бразилският футбол са по-артистични, има нещо като танц в играта.
Испанският футбол също е на високо ниво, но е малко по-груб и по-целенасочен. Разбираемо е.
Ние и бразилците обичаме карнавала и празнуваме повече от испанците
- Каква бе ролята на Роналдо за постигането на победата, въпреки че поради контузия той игра само десетина минути на финала?
- Загубихме Роналдо от 8-та минута.

А той е най-добрият играч в света

В 90-минутно състезание Роналдо може да промени хода на играта. Но пък неочакваното му излизане вероятно е дало силен стимул на другите играчи в отбора - да се мобилизират максимално, да се борят и да победят без него. Мнозина коментират, че именно контузията му е дала кураж на отбора да спечели мача.
- Има ли натурализирани чужденци във вашия отбор, каквито преобладават при французите, и каква е тяхната роля?
- В отбора ни има само един натурализиран - Пепе. Той е роден в Бразилия, но баща му е португалец.
- В миналото легендарните Ивайло Йорданов, Красимир Балъков и други българи играеха в португалския гранд "Спортинг" и други ваши отбори. Каква е тяхната роля в историята на португалския футбол?
- Всички те са част от успешния български футбол през 90-те години на миналия век, затова оставиха големи следи и в португалския спорт. Все още хората у нас ги помнят. Ивайло и сега е свързан с Португалия и често идва в страната ни.

Красимир Балъков беше за нас един невероятен магьосник

Емил Костадинов също бе много силен играч в нашия "Порто". В португалците има едно много силно и позитивно усещане за българския футбол. В "Спортинг" са играли още Ваньо Костов, Симеон Славчев, Валери Божинов. И в леката атлетика има един натурализиран българин. Това е Цанко Арнаудов, който е състезател по тласкане на гюле. Той се класира трети на европейското първенство.
- Тъй като заговорихме за натурализирани в Португалия българи, не може да не споменем и певицата Силвия Митев.
- Да, наистина. Силвия е много популярна у нас. Харесвам нейния глас. Имам диск с музиката й. Чудесно пее фадо! Силвия е родена в Мозамбик, където са работили нейните родители, които по-късно се преселват в Португалия. Ако не обърнете внимание на името й, днес едва ли бихте се досетили, че е с български произход. Тази година Митев ще пее на джаз фестивала в Банско, който ние спонсорираме.
- През март в приятелски мач в Лисабон българският национален отбор победи с 1:0 португалския отбор. Какво мислите за бг футбола?
- Аз съм пристрастен. Затова предпочитам да загубим от България, а не от друга държава.
- Очаквате ли триумфа ви на европейското първенство да засили интереса към Португалия като туристическа страна?
- Миналата година 2 милиона чужденци посетиха нашата страна. Радвам се, че подобна тенденция на увеличение имаше и в България. Радостно е и, че все повече българи пътуват до Португалия. Поради това и през април бе открит директен полет веднъж седмично София - Лисабон. Увеличават се и нашенските туристи у вас.
- Какво още трябва да се направи, за да се стимулира тази тенденция?
- В Португалия сякаш
липсва достатъчно информация за България.

Страната ви може да заложи на две важни неща - планината и снега

Защото у нас нямаме нито едното от двете. Министърът на туризма Николина Ангелкова миналата година беше в Лисабон. Тогава бяха подписани две споразумения за развитието на туристическите връзки. Това е област, в която много искаме да постигнем напредък.
- Сега ЕК заплашва Португалия със санкции, защото бюджетният й дефицит надхвърля нормата от 3 процента. Опасявате ли се от подобни наказателни мерки?
- Аз съм оптимист. Силно се надявам, че няма да има такива. Те доста дълго време се отлагат. Може би ще има някаква мярка, но тежки санкции не очаквам. Защото всъщност ние изпълняваме задълженията си. Миналата година имахме само 3,3 процента дефицит, т.е. много малко над нормата.
- Португалският институт по управление на маркетинга неотдавна даде оптимистична прогноза, че страната навлиза в период на ревитализиране на икономиката. Така ли е?
- Държавата ни страда от световната икономическа и финансова криза и от кризата в ЕС. Защото португалската икономика не е изолирана от другите държави. Но сме оптимисти за бъдещето. За българската икономика също има прогнози, че ще нараства с леки темпове в следващия период.
- В цяла Европа сега има тревога заради Брекзита на Великобритания. Какво мислят португалците по този проблем?
- Великобритания е втората най-силна икономика в ЕС и третата световна икономическа сила. Тя е основен търговски играч в Европа. Всичко, което се случва във Великобритания, има отражение в ЕС, въпреки че тя не е част от еврозоната. Няма как някой да не пострада от Брекзита. Но процесът на излизане на Великобритания ще е много дълъг. Това ще даде възможност на държавите в ЕС да се приспособят към напускането й.
- Вие ме посрещнахте със "Здравейте, как сте?". Знаете доста наши думи. Как се чувствате в България?
- Тук съм от четири години. За мен българският народ беше много приятна изненада.

Нашият народ вижда във вашия своето отражение

Въпреки че като география сме на 3800 км разстояние, имаме много общи черти и се чувстваме толкова близки, сякаш сме съседни държави. Това направи престоя ми тук много лесен и приятен. В България има голяма обич към Португалия. Почти всички българи, които познавам, имат приятели или роднини у нас, посетили са страната ни и са се върнали от там с много добри впечатления и приятелски чувства.