След прекия избор за председател на БСП, партията трябваше да е по-силна, по-сплотена и доказано демократична. Това поне бяха опорните точки на всички, защитаващи прекия избор на председател.

Днес от социологическите проучвания излиза, че БСП съвсем не е по-силна, а остава втора. Вместо сплотена е раздирана от скандали, които ръководството с прямота показва пред цялото общество. А за демокрацията... демокрацията явно им е отнела самата демокрация.

Оказва се, че призивът на Нинова членовете на БСП да гласуват “свободно и за когото преценят” е бил стръвта, на която ще клъвнат тези, които са повярвали, че имат правото да гласуват за различен от сегашния лидер. Не, не може и това им го показа самата Нинова. Стръвта проработи и с нея “светнаха” тези организации в страната, които са си помислили, че могат да мислят различно.

Веднага след прекия избор, когато всички очакваха, че състезанието е свършило и БСП ще се отправи на победоносен поход към парламентарните избори, ръководството реши да се саморазправи с онези, които не са дали достатъчно поводи за вярност към председателката. Последваха изключвания и уволнения до ниво “селски” организатори, непризнаване, отлагане и “въздействие” за конструиране на областните съвети, настройване на социалисти едни срещу други, по начин, който дори СДС навремето не успя да раздели обществото на сини и червени.

Днес някой трябва да припомни на ръководителите от Позитано 20, че предстоят парламентарни, а не вътрешни избори. Този някой явно са социалистите от Пиринско. Да, тези, които преди 11 години посрещнаха сегашната лидерка за първи път като водач на листата на БСП. Тези, които я приеха въпреки скандала за корупция, в който тя и Румен Овчаров бяха замесени, въпреки обвиненията за непрозрачна приватизация на оглавяваното от Нинова „Техноимпекс” и приближеност до вечния враг на левите Костов. Тези социалисти, които дадоха тласък на партийната й кариера и бяха плътно зад нея, дори когато Станишев не я включи в Изпълнителното си бюро.

Днес голямата част от тях са под прицела на централното ръководство, а местните си го обясняват, че от Позитано искат да подменят хората с по-приближени до централата.

В тази връзка организациите на левицата в Петрич, Струмяни, Якоруда и Симитли изпратиха отворено писмо. В него те заявяват, че за пореден път им се правят проверки, че са изпращани „емисари”, които да оказват натиск на местните членове.

„Спуснатите от централата така наречени „работни групи” тенденциозно представят информация за случващото се в организациите. Оставяме с впечатление, че дори ОПКК се е превърнала в орган, който изпълнява „специални” поръчки. Подобни действия притесняват, обиждат и демотивират нашите членове”, пишат още партийците от Благоевградско. По думите им е необяснимо и защо не се спазва срокът за формиране на Областен съвет като така се нарушава Устава на партията и защо не се търси диалог със структурите.

„Озадачени сме, че това се случва в момент, когато парламентарните избори чукат на вратата и предстои тежка битка”, казват социалистите. По всички тези теми, те са поискали среща с председателя Нинова, но такава към този момент така и не е била проведена.