Движението за права и свободи (ДПС) категорично се обяви против проекта за нова конституция на България. Лидерът на движението Мустафа Карадайъ определи като удар срещу демокрацията и държавността предложения проект на ГЕРБ.

„В началото на тази сесия от ДПС казахме категорично, че няма да се подпишем под внасянето на нова конституция и че няма да гласуваме за Велико народно събрание (ВНС). Според нас предложеният проект от ГЕРБ е поредният удар срещу демокрацията и държавността. Първоначалният вариант, написан набързо, беше се отказал от общочовешките ценности като свобода, мир, равенство, хуманизъм и после така набързо намериха някакво място за това в предложения проект“, посочи Карадайъ, цитиран от Дарикнюз.

„Конституцията трябва да се приеме като нов обществен договор в спокойно, нормално и креативно политическо време. Предложената нова конституция категорично не отговаря на обществените нагласи и очаквания. Когато ГЕРБ говори и предлага нова конституция, поне трябва да докаже, че спазва настоящата“, настоя лидерът на ДПС.

По думите му оценката на Венецианската комисия е била, че този проект за конституция не става. „С това си обясняваме и така прибързаното внасяне днес за разглеждане. Срамът ви е толкова голям и сега се опитвате набързо да се отървете от темата“, заключи Карадайъ.

Парламентът обсъжда в момента предложените от мнозинството проект на нова конституция и проект на решение за произвеждане на избори за ВНС, което да приеме новия основен закон.

По време на дебатите депутати от  БСП определиха конституционния проект като „кьорфишек“, а независимите, които се обявяват за прогресивни социалисти, също заявиха, че не го подкрепят.

Управляващите предлагат съществените промени в основния закон да се правят с гласовете на 80% от народните представители. Друга идея е броят на депутатите да бъде намален на 120. На президента се отнема правомощието да назначава главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Предлага се двете прокурорски колегии към Висшия съдебен съвет да са Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите.

Главният прокурор да бъде изслушван два пъти в годината от парламента по общи въпроси, а ако народните представители искат да го питат по конкретни разследвания, това ще става само ако наблюдаващият прокурор даде разрешение.

Предлага се още въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но сред оправомощените лица не са посочени отделните граждани като субекти, които могат да сезират Конституционния съд.

Под проекторешението стоят подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и нечленуващи в парламентарни групи.

За да бъде прието решението обаче, то трябва да бъде подкрепено в залата със 160 гласа, което е две трети от всички народни представители.

Тези гласове обаче е трудно да бъдат събрани, след заявената твърда позиция от страна на „БСП за България“ и ДПС, които имат общо 95 народни представители, че няма да подкрепят мнозинството в идеята му да промени основния закон на страната.

Предложението за нова Конституция дойде от премиера Бойко Борисов през месец август, когато София и големите градове на страната бяха огласени от шумни антиправителствени протести, а той го лансира с аргумента, че е необходим „рестарт на политическия живот“ в страната. С него обаче управляващите си спечелиха и упрека на опозицията, че единствената им цел е да си „купят политическо време“ до края на мандата си, припомня БГНЕС.

Мнозинството създаде и специална комисия, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състава ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев.

Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа.

Същевременно следващия вторник се очаква Конституционният съд до обяви  противоречи ли на основния закон временната парламентарна комисия, създадена, за да обсъди, анализира и направи конкретни предложения за промени в проекта на ГЕРБ за нова Конституция.

Преди дни бе оповестено и становището на Венецианската комисия за проекта на нова Конституция. В него комисията към Съвета на Европа изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, както и че има „пропуснати възможности“ във връзка с функциите и правомощията на главния прокурор.

Комисията смята, че намалението на депутатите от 240 на 120 изглежда произволно като брой, без да е направена цялостна оценка на влиянието на подобно действие върху политическата система на България.