200 000 души у нас може да не се справят с машинното гласуване. Това съобщи проф. Михаил Константинов – председател на "Информационно обслужване" пред бТВ. И обясни: „Този вид гласуване не е характерно за Европа, по най-занижени оценки 200 000 души в България от най-възрастното население не са докосвали никакъв вид компютър през живота си. Те ще трябва за първи път в живота си да се сблъскат с едно електронно устройство, и има опасност те да не могат да упражнят своето конституционно право на глас.“.

Но решението е взето – ще се гласува с машини в секциите с над 300 избиратели и това е закон – част от изборния кодекс. След като е взето решението, всички трябва да направим така, че изборите да протекат успешно, отбеляза топ математикът. По въпроса дали гласуването с хартиени бюлетини е предпоставка за фалшификация, той заяви: „В България досега сме произвели над 30 избора – национални, с хартиени бюлетини. Доколкото ми е известно в съвсем малък брой секции е имало касиране на резултатите – това даже не се връзва в стотната на процента.“. 

Проф. Константинов припомни, че изборите у нас могат да се оспорват на две нива – преди да се е произнесла ЦИК по линия на административните съдилища и след това чрез Конституционния съд.

Той коментира и думите на президента, че промените могат да се обяснят с желанието на управляващите „да се отворят възможности за хаос и изборни манипулации“.

„Такива изказвания са крайно нежелателни, защото те сриват и малкото доверие в изборния процес, което е останало. Това са безотговорни изказвания“, посочи проф. Константинов и припомни, че избирането на президента е станало с хартиени бюлетини.  

„Факт е, че да се променя Изборният кодекс непрекъснато и особено в навечерието на избори е глупаво и лошо. От друга страна, това което препоръчват външните органи като Венецианската комисия, е да няма фундаментални промени“, отбеляза още председателят на „Информационно обслужване“.

„Начинът на гласуване не е фундаментална промяна. Ако бяхме сменили изборната система, или поне да сменим прага от 4% - това щеше да бъде фундаментална промяна“, коментира той.

Според него първите 20 години на демокрацията вотът е бил доста качествен. „Тогава комисиите вземаха решение по следното правило – ако можем да разберем волята на избирателя, зачитаме гласа му. Ние с желанието да прецизираме процеса, вместо да изпишем вежди извадихме очи. В момента комисиите масово инвалидизират вота“, смята проф. Константинов.

„У нас има най-строг критерий за законност на гласа, а в същото време имаме доста неграмотно население. Комбинацията от тези две неща разрушава достоверността на вота“, посочи проф. Михаил Константинов.