Сисeл Квист e родена на 15 Ноември 1987 г. в град Нуук, Гренландия. Президент е на LYMEC (Европейска либерална младеж), паневропейска младежка организация със 150 000 членове. От 2014 до 2016 г. е вицепрезидент на LYMEC. Отговаря за набиране на средства от частни и публични фондове; организиране на семинари и конгреси в цяла Европа; пряко отговорна за Скандинавския регион и страните от Вишеградската група. От 2013 до 2015 г. е заместник-председател на АЛДЕ Мрежата за равенство между половете. Занимава се с насърчаване на равенството между половете чрез политически анализи, лобизъм и организиране на събития на тази тематика. От 2012 до 2014 г. е член на Бюрото на LYMEC. Отговаря за разработването и провеждането на кампании, социални медии и онлайн комуникации. През 2014 г. е кандидат за член на ЕП от Radikale Venstre (датска социално-либерална партия).

- Предстоящият конгрес на LYMEC, който ще се проведе в София в периода 13-15 октомври 2017 г., е изключително събитие, събиращо активни млади хора от различни краища на Европейския съюз. Какво очаквате като резултат?
-Koнгресът е най-висшият форум на Лаймек. С нетърпение очаквам да прекарам един интересен уикенд с млади либерали, събрали се да обсъдят актуалните теми, пред които е изправен ЕС - миграция и интеграция на бежанците, политика на съседство, промени в климата и бъдещето на ЕС след Брекзит. С нетърпение очаквам още да чуя от нашите членове по какви теми работят понастоящем и с какви въпроси и инициативи желаят да се заеме LYMEC. В допълнение на това, конгресът в София ще отбележи и 10 години от членството на България в ЕС и в тази връзка се надявам да науча повече за това как членството в ЕС е променило България.

-Пътувате изключително много, срещате се и работите с различни младежки организации. Какво мислите за Младежко ДПС и как оценявате сътрудничеството си с тях?
-Младежко ДПС е не само най-голямата организация членуваща в LYMEC, но и една от най-активните. Те са професионалисти. Не си спомням да е имало събитие, през последните години, на което Младежко ДПС да не е имало свои представители. Това ясно показва колко високо ценят членството си в LYMEC. Освен това, председателят на Младежко ДПС Илхан Кючюк е един от нашите най-добри партньори, особено когато става дума за поставяне на проблем за обсъждане в Европейския парламент. Той винаги намира време да изслуша становището ни и взема под внимание направените от нас предложения. Връзката между LYMEC и Младежко ДПС е уникална по своя характер и ние високо я ценим.

-Как можем най-точно да измерим политическото участие на младите хора и тяхното политическото влияние?
-Мисля, че един от показателите, който трябва да се разгледа, е участието на младежите в изборите. За съжаление, избирателната активност при младите хора на изборите за Европейски парламент е много ниска. Това е ясен знак за съществуването на нещо нередно в системата. Считам, че най-добрият начин за измерване на политическото участие на младите хора и влиянието им в политиката е като се обърне внимание на избирателната активност на младежите, както и на броя на младите избрани политици в Европа. Данните които имаме показват обаче, че делът на избирателна активност и броят на младите политици са много ниски в Европа.
Съществува също и опасност ниското равнище на участие на младите хора да намали мотивацията на политиците да включат младите хора в процеса на вземане на решения, както и да намали мотивацията им да работят активно по въпроси, касаещи техните нужди. Това от своя страна вероятно ще доведе до още по-ниска ангажираност с политика сред младежите. Това е огромен проблем.
Младите хора се интересуват от политиката, но днешните политици не обръщат достатъчно внимание на най-младите членове на електората си, а и твърде често политическият климат обезсърчава младежите да се кандидатират на избори. Нуждаем се от повече млади политици, които да представят и да слушат посланията на европейската младеж. Обобщавайки: ниската избирателна активност се дължи на факта, че политиците не се ангажират с младите хора. Имаме нужда от повече млади хора в политиката. Нуждаем се от по-млади политици, които да създадат ново поколение политики.

- Какви са някои от най-иновативните и ефективни методи за политическо участие, които младите хора избират с цел да бъдат чути и да постигнат желаната промяна?
-Мисля, че младите хора по-бързо се адаптират към новите технологии и социалните медии, но все още използват и по-традиционни методи като демонстрации и медийни участия. Когато тези методи и подходи се съчетаят, младежите имат уникален шанс да достигнат до огромен брой хора. От 10-те водещи IT компании в света днес, 4 са създадени от млади хора (на възраст под 35 години), включително компании като Google, Apple, Facebook и Microsoft. Тези компании променят фундаментално начина, по който комуникираме помежду си. Днес изборите биват спечелени или изгубени във Facebook. Един иновативен начин да се включат младите хора в политиката и да се създават политики е формат на събитие, което съчетава даване на идеи и бързо тестване на предложените решения - hackathon / хакатон/, първоначално характерен за бизнеса. Виждаме все повече и повече общности, които организират hackathon за решаването на различни проблеми, като миграционната криза или икономическото неравенство.
Това, което го прави различен, е, че вместо само да се предлагат идеи или политика, хората всъщност се опитват да ги приложат и да докажат, че техните решения работят.Това е нещо, което наскоро направихме и в ЛИМЕК - hackathon, насочен към младежката безработица. Мисля, че най-важното е на младите хора да се гледа като на иноватори. Точно като тези с творчески умове и амбиции да създават нови инструменти и технологии, които да променят нашите общества и по този начин да увеличават политическото участие.

- Каква е най-благоприятната среда за участие на млади хора в политиката?
- Най-важното е утвърдените политици и политически партии да работят повече с младежите. Младите хора искат да бъдат чути и взети насериозно и ако видят, че има други младежи, които са успели да повлияят върху политически решения, които ги засягат, то тогава те ще бъдат по-склонни да се ангажират и да участват в политиката. Според проучване на Eurobarotemer 2013 г., 1 на всеки 5 от запитаните на възраст 15-30 години е заявил, че ще обмисли възможността да се кандидатира на избори в даден момент от живота си. Също така, проучването установи, че младите хора, които са се занимавали със спорт, участвали са в културен клуб, младежко движение или са били ангажирани с друго извънкласно занимание, са по-склонни да гласуват на изборите и да бъдат кандидати. Трябва да се работи с младите хора на няколко равнища: чрез традиционните политики и партии, но също и чрез младежките организации. Трябва да насърчим правителствата да създават възможности за младите хора да участват в извънкласни дейности в сферата на доброволчество, култура и спорт. По този начин биха могли да преоткрият себе си и да решат да се включат в демократичния процес.

- Днес Европа е изправена пред редица предизвикателства, в това число расизъм, ксенофобия, хомофобия, ислямофобия и други форми на нетолерантност. Как смятате, че бихме могли да се борим срещу речта на омразата и другите форма на нетърпимост сред младите хора и да изградим устойчивост сред младото поколение да се противопоставя на радикализацията?
-Това, което виждаме в момента, е страшно и заплашва всичко, което сме постигнали до този момент в Европейския съюз. Вярвам, че най-важното е основните политически партии, независимо дали се намират от лявата, централната или дясната страна на политическия спектър, ясно да се обявят срещу всякаква форма на нетолерантност и нетърпимост и да покажат по безспорен начин, че такова поведение е неприемливо. За съжаление, понякога виждаме, че се случва точно обратното. Основни политически партии, вместо да обърнат гръб на партии и хора с такива възгледи, изразяват готовност за сформиране на коалиции. Често и копират тяхната реторика, вярвайки, че това ще им спечели гласове.

- Напоследък се наблюдава сериозно желание от страна на правителствата и доброволческия сектор за насърчаване на младежкото доброволчество, като признават огромното му значение. Как можем да насърчим повече хора да отделят време за доброволчески дейности и какви ще са ползите за Европа от това?
-Считам, че е от ключово значение да обясним и покажем на хората, че доброволчеството е безценно. Ценността му се състои в хората, които срещаме и позитивните неща, които можем да направим за тях. Смятам, че възможностите, предоставени от различни програми на ЕС, като Европейският корпус за солидарност, са фантастични. Те дават шанс на младите хора, да прекарат време в различни части на Европа и да работят заедно с други млади европейци. В този смисъл, доброволчеството може да се разглежда и като средство за борба срещу нетолерантността - това да се срещаш и прекарваш време с хора от други страни, с друга култура, винаги помага.