Пандемията е ярка илюстрация на големите щети, които неолибералната ера нанесе на голяма част от населението, твърди един от най-влиятелните хора на планетата - професорът от Масачузетския технологичен институт - Ноам Чомски. 81-годишният учен напомни на масите да не приемат пасивната роля, наложена им от силите.

Ето какво още казва бащата на съвременната лингвистика:

Основният принцип на неолиберализма е да се прехвърлят решенията от правителствата, които до известна степен са обект на обществено влияние, към частните тирании, които са напълно безотчетни към обществеността – и според неолибералната доктрина трябва да бъдат посветени единствено на самообогатяване. Веднага след като придобиха по-голяма власт при Рейгън, Тачър и други подобни, те бързо прекроиха пазарите в своя полза. И разбира се, те зависят много силно от публичните субсидии и спасителните плащания, когато причинят кризи.

Но илюзиите все пак имат някакво отношение към реалността. Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма, засилени от въздействието на дивата му неолиберална версия. През 2003 г., след епидемията на SARS, учените предупредиха, че е вероятна друга епидемия от коронавирус, и очертаха начини за подготовката за нея.

Но знанието не е достатъчно. Някой трябва да действа. Но това е блокирано от капиталистическата логика: не е изгодно да се подготвяме за бъдещи катастрофи. Това оставя правителството всъщност отговорно за основната работа по разработването на повечето ваксини и лекарства. Но това е блокирано от неолибералната доктрина: правителството е проблемът, както Рейгън подчерта. Така че нищо не е направено.

Това е началото. По принцип е напълно правилно да се опише пандемията като капиталистическа катастрофа, изостряна от неолиберална диващина. Това разбира ли се от по-голямата част от населението? Вероятно не. Трудно ще се намери споменаване на основните въпроси в това, което достига до широката общественост. Разбира се, става ясно, че системата се срива, пораждайки гняв, негодувание, презрение към институциите. Това осигурява плодороден терен за крайнодесни демагози като Тръмп. Това може също да доведе до конструктивни усилия за излекуване на болестите и изграждане на по-свободен и справедлив свят.

Бъдещето на ЕС в много отношения е изложено на риск. Самият ЕС е основан на принципа на подкопаване на демокрацията, като основните решения се пренасочват към неизбираната Тройка. Но недостатъците излизат далеч отвъд, както разкри пандемията. Германия е икономическата централа на Европа. Тя се справя с пандемията доста добре, с ниска смъртност. Недалеч на юг е Северна Италия, изпаднала в дълбока беда. Германия изпрати ли лекари и друга медицинска помощ? За щастие Италия може да се обърне към друг за помощ: към Куба, която отново даде илюстрация за интернационализма. Има уроци, с които няма да се занимавам.

В условията на криза – война, епидемия, цунами и други – хората с право са готови да пожертват временно някаква свобода, за да се справят с кризата. Сред тези временно предоставени правомощия някои със сигурност ще се стремят да ги увековечат. Това се случва пред очите ни. Ако населението се поддаде, те ще успеят.

Трябва да си спомним думите на Дейвид Хюм във встъпителния пасаж на първия съвременен трактат за политическата наука: „Силата винаги е на страната на управляваните, губернаторите не могат да ги подкрепят освен с мнение.“

Управляваните не трябва да приемат пасивността, която е предписана от силните. Ако го направят, съдбата им ще бъде мрачна.

В момента плащаме за логиката на капитализма и престъпленията на неговия дивашки неолиберален вариант. Тези, които страдат дълги години, никога не са подписвали договора. В този случай източникът на престъпленията може да бъде изкоренен и хората могат да се включат в усилието да създадат по-добър свят.

Не трябва да забравяме обаче, че пандемията е далеч от най-тежката криза, пред която сме изправени. Ще има възстановяване от пандемията, макар и с ужасни разходи.

Няма да има възстановяване обаче от топенето на полярните ледени шапки и нагряването на света, което може да доведе до това голяма част от него да стане буквално необитаема дори преди края на този век, с всичките последствия, които са немислими. Както в случая с пандемията, и тук работи логиката на капитализма. И тук заплахата му за оцеляването на човечеството рязко се засилва от злокачествените елементи в центъра на глобалната сила.

И в този случай има възможности, макар и не за дълго. Ако не бъдат сграбчени, всички други въпроси, за които говорим, избледняват до незначителност.