Ирина Бокова повежда битката за правата на жените по света

Ирина Бокова си заслужи бурните аплодисменти на посланиците на страните членки в ООН във вторник. На 12 април тя се яви на един от най-важните изпити в живота си - изслушването на кандидатите за генерален секретар на световната организация. В продължение на два часа, методично и дипломатично, Бокова отговаряше на три езика - английски, френски и испански, на въпроси от целия спектър проблеми на съвременния свят, зададени от представители на всички региони по света. Изслушването приключи с бурни аплодисменти от залата, а анализатори коментираха, че нивото на Бокова е далеч по-високо от това на изслушания преди нея кандидат Игор Лукшич от Черна Гора.

Идвам от малка, но горда страна, с бурна история, каза Бокова в началото на изложението си. И изреди неоспорими доказателства, че тя е подходящият кандидат за високия пост. "Зная какво е да се приеме нова конституция, зная какво е да се проведе демократичен преход", посочи Бокова. Тя отдели малко време, за да представи богатия си опит, и остави двата часа за въпроси, свързани със световните проблеми и бъдещето на ООН. Въпреки бързото представяне обаче тя успя да покаже, че

зад гърба си има богати познания

с които може да допринесе за развитието на ООН и световния мир.

Бокова е дипломат от 34 години, с активна дейност и богат опит в три епохи - тази на социализма, на прехода и на демокрацията. В системата на ООН влиза през 1982 г. - като трети секретар в постоянното представителство на България. Смяната на статуквото не я изкарва от политическата система, а напротив - тя успешно се среща и справя с предизвикателствата на новата система и влиза в борбата за успешен преход към демокрация. В началото на 90-те тя е ангажирана в създаването на нова конституция на България и по-конкретно в областта на човешките права - факт, който отбеляза и на изслушването. По същото време Бокова активно

влиза и в битката за правата на жените

като съучредител на Демократичния съюз на жените - битка, която тя даде заявка да води и в ООН. В размирните първи 10 години на прехода Бокова е активен дипломат, борещ се за интеграцията и признанието на България в новата световна сцена. Тя е зам. външен министър в правителството на Жан Виденов, а подаването на молбата за членство в ЕС е едно от малкото светли събития, които се свързват с този период. Между 2001 и 2005 година Бокова е депутат от Коалиция за България и член на комисиите по външна политика и европейска интеграция.

2005 е годината, в която Бокова се разделя (засега) с вътрешната политика в родината си и започва най-активния й период на международната дипломатическа сцена. Тя е

изпратена за посланик в Париж

в ключов и преломен момент за България - на прага на членството в ЕС. Непознаването на българите, недоверието към тях и висящите въпроси по отношение на готовността ни за пълноправно членство са средата, в която посланичката трябва да работи и да гради доверие. Както се оказва по-късно, тя се справя с тази задача блестящо и печели доверието не само на французите, но и на дипломати и политици от цял свят.

Бокова се утвърждава като европейски настроен социалдемократ и прагматик, който никога не изпада в крайности, истерии и самоцелни конфронтации. Въпреки гъвкавия подход тя преследва дългосрочните си цели със завидно търпение и постоянство. Почитта към нея е голяма и през 2009 година тя прави поредната си успешна крачка нагоре, към лидерската позиция в ЮНЕСКО.

Постигнатият успех обаче я сблъсква с нови предизвикателства. Културната организация е изправена пред тежка финансова криза след приемането на Палестина като държава член на организацията. Най-големият донор на ЮНЕСКО - САЩ, спира финансирането и бюджетът олеква с 220 милиона щатски долара. Бокова обаче

успява да балансира бюджета

и да намери приходи от други източници, като по този начин си печели световни адмирации и преизбиране на поста през 2013 година.

С ненатрапчиви, но ефективни действия, и активна дипломация, Бокова постепенно изкачва стълбите на световната дипломация, до подножието на най-високия дипломатически пост - този на тенералния секретар на ООН. Тя е нагледният пример как с меката женска сила може да се постигат също толкова добри резултати, колкото и с твърдата ръка на управниците от мъжки пол, които все още доминират световната политика. В същия тон премина и изслушването в ООН. Българката впечатли делегатите в голяма ерудиция и познаване на особеностите на всички региони по света, но даде да се разбере, че пътят към решаването на световните въпроси е в диалога и помирението.

Блестящото представяне на българката още повее вдигна уважението към нея в международните среди. Изборът й за високия пост обаче остава в ръцете на големите 5 - постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Според анализатори шансовете й не са малки. Тя официално има подкрепата на Русия, като се смята, че и Франция и Китай също са на нейна страна. Според съперничката й за поста Весна Пушич именно Бокова е фаворитът.